Беше се върнал в стана при връх Хираи. Седеше срещу Канбей под бора на хълма, от който преди време бяха съзерцавали луната. След като говориха за доста неща, двамата стигнаха до важен извод.
— Е, значи ще отидеш заради мен?
— С радост ще се заема с това. Дали ще успея, зависи от небето.
— Разчитам на тебе.
— Ще направя всичко, което мога, а другото ще оставя на провидението. Отиването ми там е просто последната възможност. Ако не се върна жив, вие знаете какво ще последва.
— Нищо освен сила.
Станаха. Отвъд долината на запад се чуваше пронизителният писък на кукумявката. Червените листа по склона премрежваха погледа. Двамата мъже мълчешком слязоха по хълма и тръгнаха към лагера. Призракът на смъртта — и на близката раздяла — изпълваше спокойния следобед и тихо обгръщаше мислите на тези двама добри приятели.
— Канбей.
Както вървеше по тясната и стръмна пътечка, Хидейоши се обърна назад. Възможността приятелят му да не се върне повече силно го порази и той помисли, че Канбей може да има нещо, което да каже за последно.
— Има ли още нещо?
— Не.
— Нищо за крепостта Химеджи?
— Не.
— Имаш ли нещо да предадеш на баща си?
— Просто му обяснете защо отивам там.
— Добре.
Въздухът се бе прояснил и отвъд в далечината можеше да се види вражеската крепост в Мики. Пътят, който водеше към нея, бе прекъснат от лятото насам, тъй че лесно бе да си представиш глада и жаждата на хората вътре. При все това, както можеше да се очаква от защитниците — най-дръзкия пълководец и най-храбрите войници на Харима — през цялата обсада тя продължи да показва боен дух, постоянен като есенния хлад.
Обсадените неприятели бяха принудени на няколко пъти да опитват пробив срещу обкръжилите ги отряди на Ода. Хидейоши обаче даде на хората си строго нареждане да не се поддават на предизвикателствата и остро ги предупреди срещу необмислени действия.
И още, взимаха се строги мерки никакви новини от външния свят да не достигнат до крепостта. Ако хората вътре научеха, че Араки Мурашиге се е разбунтувал срещу Нобунага, това щеше да повдигне духа им. В крайна сметка измяната на Мурашиге не само причини смут в Адзучи, а застраши и целия поход на запад. Всъщност, веднага щом Одера Масамото, господарят на крепостта Гочаку, узна за бунта на Мурашиге, той ясно обяви за отделянето си от Нобунага и дори една нощ отиде във вражеския стан.
— Не бива западните области да бъдат просто поднесени в ръцете на завоевателя — заяви там Одера. — Трябва да превърнем рода Мори в наш обединител, да преустроим силите си и да сразим тези чужденци.
Одера Масамото бе господар на бащата на Канбей и следователно — и на самия него. Затова и той бе поставен пред избор — от едната страна стояха Нобунага и Хидейоши, а от другата — баща му и неговият повелител.
Араки Мурашиге бе мъж, известен с храбростта си, но обичаше също да се хвали с нея. Усетът и ясният поглед върху нещата далеч надхвърляха неговите възможности. Бе на възрастта, която Конфуций определя като „свободна от колебание“, ще рече, на около четиридесет, възрастта, когато човек трябва вече да е зрял. Нравът му обаче изглежда не се бе променил много през изминалите десет години. Лишен от качествата, които по рождение би трябвало да притежава — благоразумие и изтънченост, — при все че бе господар на крепост, той не беше се издигнал и на крачка над това, което бе по-рано — страховит самурай-воин.
Би могло да се каже, че като го направи пръв заместник на Хидейоши, Нобунага уравновеси недостатъците на неговия началник. Мурашиге обаче не гледаше така на себе си. Винаги беше щедър на съвети, но нито Хидейоши, нито Нобутада не се възползваха дори веднъж от хрумванията му.
Намираше Хидейоши за дразнещ. Като се оставят настрана тези безполезни мисли обаче, той никога не показваше враждебността си, когато се срещаше очи в очи с него.
От време на време даваше израз на недоволство и дори на висок глас се смееше пред своите служители. На този свят има някои хора, които колкото и да си ядосан, не може да обиждаш и за Мурашиге Хидейоши бе един от тях. По време на нападението над крепостта Кодзуки Мурашиге бе в предните редици. Въпреки това, когато настъпи подходящо време за битка и Хидейоши му даде заповед да нападне, той остана на място със скръстени ръце и не се помръдна.
— Защо не отиде в сражението? — скара му се по-късно Хидейоши.