— Аз съм Курода Канбей от крепостта Химеджи. Не съм в съюз нито с господаря Нобунага, нито с господаря Мурашиге. Дошъл съм за спешен разговор насаме с господаря Мурашиге.
И си проправи път през множеството.
Мина през няколко укрепени порти, влезе накрая в крепостта и бързо се срещна с Мурашиге. Първото му впечатление, щом го погледна в лицето, беше, че този мъж не е с такава силна воля, както бе очаквал. Изражението му не беше особено впечатляващо. Канбей долови липсата на решимост и самоувереност у своя съперник и се зачуди защо ли е решил да излезе против Нобунага, когото смятаха за най-видния мъж от това поколение.
— Е, много време мина! — възкликна изненадващо Мурашиге.
Звучеше почти като ласкателство. Канбей допусна, че щом свиреп пълководец като Мурашиге се отнася така към него, това ще рече, че още не е съвсем сигурен в себе си.
Канбей отвърна с обичайни любезности, като непрестанно се усмихваше на Мурашиге. От своя страна онзи не беше в състояние да прикрие вродената си тромавост и изглеждаше изключително смутен от погледа на Канбей.
Мурашиге усети как лицето му се изчервява.
— По каква работа идвате? — попита той.
— Чух разни слухове.
— Че събирам войска ли?
— Вие доста сте се забъркали в нещо тук.
— И какво говорят всички?
— Някои — добри неща, други — лоши.
— Предполагам, че мненията са разделени. Хората обаче трябва да изчакат края на битката, за да решат кой е крив и кой — прав. Преди да е умрял, името на един човек никога не остава непроменено.
— Мислили ли сте какво ще стане след вашата смърт?
— Естествено.
— Щом е така, то сигурен съм, знаете, че последиците от вашето решение са неизбежни.
— И защо?
— Лошото име от това, че сте се обърнали против един господар, от когото сте получили толкова милости, няма да се изличи поколения наред.
Мурашиге млъкна. Трепетът в слепоочията му показваше, че е силно развълнуван, но му липсва красноречие, за да оспори казаното.
— Сакето е готово — обяви един от служителите.
Мурашиге доби облекчен вид. Стана.
— Влезте. Канбей. Да оставим всичко настрана, от толкова време не сме се виждали. Нека изпием по чаша заедно — предложи той.
Показа се като щедър домакин. В главното укрепление бяха приготвили цяло пиршество. Докато пиеха саке, двамата, разбира се, избягваха всякакви спорове и изразът по лицето на Мурашиге значително се поуспокои. В един момент обаче Канбей отново подхвана темата.
— Какво ще кажете, Мурашиге? Защо не приключите с това, преди да се е стигнало твърде далеч?
— Преди да се е стигнало с кое?
— Тази дребна показност на сила.
— Решимостта ми по този тежък въпрос няма нищо общо с показност на сила.
— Това може да е истина, но хората наричат това измяна. Как ви кара това да се чувствате?
— Хайде, налейте си още малко саке.
— Няма да се заблуждавам. Днес си създадохте много грижи заради мен, но сакето ви малко нагарча.
— Пратен сте тук от Хидейоши.
— Разбира се. Дори и господарят Хидейоши извънредно се тревожи заради вас. И не само това, но и изцяло се застъпва за вас, независимо какво говорят другите. Нарича ви „ценен човек“ и „всеотдаен воин“. Казва, че не бива да допускаме грешка и мога да ви кажа, че никога няма да забрави приятелството ви.
Мурашиге поизтрезня и заговори донякъде чистосърдечно.
— Всъщност, получих две-три укорни писма от Хидейоши и неговото приятелство ме трогва. Но един след друг като пратеници на господаря Нобунага тук идваха Акечи Мицухиде и други служители на Ода и аз отблъснах всички. Сега със сигурност не мога да последвам молбата на Хидейоши.
— Не мисля това да е истина. Ако оставите въпроса на господаря Хидейоши, той със сигурност ще успее да изнамери начин да се застъпи пред господаря Нобунага.
— Не мисля така — рече тъжно Мурашиге. — Говори се, че щом Мицухиде и Нобумори чули, че съм се разбунтувал, запляскали с ръце от радост. Мицухиде дойде тук да ме привлече отново на ваша страна. Успокояваше ме с красиви думи, но кой знае какво е доложил, когато се е върнал при Нобунага. Ако отворя крепостта си и се върна при господаря, за да коленича пред него, накрая той само ще нареди на хората си да ме сграбчат за врата и да ме обезглавят. Никой от служителите ми няма намерение да се върне назад. Сега те са в положение, когато смятат че най-добре ще е да се бият докрай, тъй че това мнение не е само мое. Щом се върнете в Харима, кажете, моля, на Хидейоши да не мисли лошо за мен.
Изглежда, Канбей нямаше да успее лесно да убеди Мурашиге. След още няколко чашки саке той извади писмото на Одера Масамото и му го подаде.