— Моля ви, почакайте за малко, господарю.
— Какво има, Кадзумасу? Да не би да ме поучаваш?
— Би било прекалено дръзко някой като мен да прави това, господарю, но защо така внезапно давате заповед да бъде убит сина на Курода Канбей? Не трябва ли малко по-дълго да поразмислите над това?
— Няма нужда от повече мислене, за да се види предателството на Канбей. Престори се, че се опитва да убеди Одера Масамото, а после отново ме подлъга да си мисля, че преговаря с Араки Мурашиге. Въздържанието ми да предприема нещо през последните десет дни изцяло е плод на хитрите кроежи на този проклет Канбей. Хидейоши току-що ми съобщи това. Той самият вече не иска да бъде правен от него на глупак.
— Но дали не може да повикате господаря Хидейоши да ви доложи подробно за положението и да поговорите с него за наказанието на сина на Канбей?
— Не мога във време като това да вземам решения, все едно че има мир. И няма да викам Хидейоши тук да слушам мнението му. Ще му поискам да обясни как е докарал това бедствие. Побързай да занесеш съобщението, Нобумори.
— Да, господарю. Ще предам това на Ханбей, както пожелахте.
Настроението на Нобунага постепенно ставаше все по-мрачно. Той се обърна към писаря и попита:
— Написа ли призовката ми за Хидейоши?
— Ще пожелаете ли да я прочетете, господарю?
Показаха писмото на Нобунага и после веднага го предадоха на главния вестоносец, комуто наредиха да го отнесе в Харима.
Преди обаче този да е успял да тръгне, един от служител обяви:
— Току-що пристигна господарят Хидейоши.
— Какво? Хидейоши ли?
Изражението на Нобунага не се промени, но гневът му сякаш за миг се поразсея.
Скоро се чу гласа на Хидейоши, който кънтеше както винаги весело. Веднага щом достигна до ушите му, Нобунага трябваше да положи усилие да задържи ядосаното си изражение. Гневът се стопи в гърдите му също като лед под лъчите на слънцето и той не можеше да стори нищо.
С непринуден поздрав към присъстващите военачалници Хидейоши влезе в шатрата. Мина между тях и почтително коленичи пред Нобунага, после вдигна поглед към господаря си.
Нобунага не каза нищо. С труд се опитваше да изглежда сърдит. Не бяха много пълководците, които пред на мълчанието на Нобунага ще сторят друго, освен да се проснат уплашени по очи.
Всъщност даже и в семейството на Нобунага нямаше дори един, който да устои на такова държание. Ако ядосаният поглед на Нобунага паднеше върху стари пълководци като Кацуие или Нобумори, те пребледняваха като платно. Калени мъже като Нива и Такигава се объркваха и замънкваха оправдания. При цялата си мъдрост, Акечи Мицухиде не знаеше начин да се справи с това мълчание и в такива случаи дори цялата привързаност на Нобунага никак не можеше да помогне на Ранмару. Държанието на Хидейоши обаче беше съвсем различно. Когато господарят се ядосаше и започнеше да му се мръщи и да го гледа сърдито, той не показваше въобще никакъв отзив. Не че не гледаше сериозно на своя господар. Напротив, за него повече, отколкото за повечето хора, Нобунага бе източник на страхопочитание. Общо взето, винаги вдигаше спокойно поглед и се въздържаше да говори за друго, освен за съвсем обикновени неща.
„Негово Височество отново е малко ядосан“, мислеше си сега Хидейоши. Това самообладание бе част от особеностите на характера му и със сигурност никой не можеше да му подражава. Ако Кацуие или Мицухиде се опитаха да се държат по същия начин, щеше да е все едно да наливат масло в огъня и Нобунага би избухнал в пристъп на ярост. Сега обаче, изглежда, той губеше играта на търпение. Накрая проговори.
— Защо си дошъл, Хидейоши?
— Дойдох да приема недоволството ви — отвърна този с дълбока почит.
„Винаги има добър отговор“, помисли си Нобунага. Ставаше все по-трудно да запази гнева си. Ще се наложи да говори обмислено, все едно че е предъвквал думите и сега ги процежда между зъбите си.
— Какво ще рече това — дошъл си заради недоволството ми? Нима си мислил, че това ще приключи с едно извинение? Допуснал си голяма грешка, която се отрази не само на мене, а и на цялата войска.
— Прочетохте ли вече писмото, което ви пратих?
— Да!
— Пратеничеството на Канбей очевидно се провали. В тази връзка…
— Това оправдание ли е?