— Ще отида. Ще стана пратеникът, какъвто искате от мен да бъда и ще отида да се срещна с господаря Укон — обеща отец Гнечи.
Придружаван от една дузина конници, той потегли по пътя за Такацуки. След като изпроводи отеца, Нобунага реши, че всички е станало точно според желанията му. Но и отец Гнечи, когото на пръв поглед водеха за носа към крепостта Такацуки, се поздравяваше за постигнатото. Да бъде управляван този чужденец не беше така лесно, както си мислеше Нобунага. Сред простолюдието в Киото бе добре известно, че малцина са така проницателни, както йезуитите. Преди още да е бил повикан от Нобунага, Гнечи вече на няколко пъти си бе писал с Такаяма Укон. Бащата на Укон често питаше своя духовен наставник каква е волята на небето по това, което става. Отново и отново отец Гнечи пращаше все същия отговор. Правият път не е да вървиш против желанията на своя господар. Нобунага е господар на Мурашиге, както и на Укон.
Укон с пълна искреност му отговори:
Пратихме две от децата си като заложници в Араки, затова съпругата и майка ми са силно против това, да се покорим на Нобунага. Ако не беше така, аз също не бих искал името ми да се свързва с този бунт.
Ето защо за отец Гнечи успехът на пратеничеството и последвалата награда бяха предрешени. Убеден беше, че Укон вече се е съгласил с това, което сам ще му предложи.
Наскоро след това Такаяма Укон обяви, че не може просто да отвърне поглед, когато се руши неговата вяра, дори и жената и децата му да го намразят заради това, че я защитава. Може да изоставиш крепостта и семейството си, заяви той, но не и единствения верен път. Една нощ тайно излезе от крепостта и избяга в храма „Възнесение“. Баща му Хида незабавно потърси закрила при Араки Мурашиге в Итами и с горчивина му обясни положението, като каза:
— Бяхме предадени от моя недостоен син.
В лагера на Мурашиге имаше мнозина, които бяха в близки и приятелски връзки с рода Такаяма и затова не можеше да настоява заложниците им да бъдат наказани. Така, макар да беше доста избухлив, сега Мурашиге мъгливо осъзнаваше сложността на положението.
— Няма какво да се направи. Щом Укон е избягал, заложниците са излишни.
Като сметна двете малки деца за нищо повече от ненужни гърла в дома, той ги върна на Уконовия баща. Когато отец Гнечи получи вест за това, отиде на връх Амано заедно с Укон, за да бъдат приети от Нобунага.
— Добре сте се справили.
Господарят бе във възторг. Обеща на Укон, че ще му предостави владение в Харима и го дари с копринени кимона и кон.
— Бих искал да се подстрижа за монах и да посветя живота си на Бога — възрази Укон.
Нобунага обаче не искаше и да чуе за това.
— Това е нелепо за един толкова млад човек.
Така в крайна сметка работите се приключиха според замисъла на Нобунага и очакванията на отец Гнечи. Държанието на Укон обаче, вследствие на което децата му се върнаха у дома, беше изцяло замислено от умния отец Гнечи.
За вчерашния ден надали може да се мисли като за днешния — миг след миг времето извършва своите промени. Не е и неразумно човек да промени насоката на действията си. Причините, по които допускаме грешки, понякога струващи ни живота, са изобилни като гъби след дъжд.
Наближаваше краят на единадесетия месец. Накагава Себей, човекът, комуто Араки Мурашиге се осланяше като на дясната си ръка, внезапно излезе от крепостта си и се предаде на Нобунага.
— Това време е решително за страната — не трябва да наказваме дребните простъпки — заяви Нобунага и не само не разпитва Себей за провинението му, но и го дари с тридесет златни монети.
Подари злато и дрехи и на тримата служители, които дойдоха заедно с него. Себей се предаде в отговор на призива на Такаяма Укон.
Военачалниците на Ода се питаха защо с тези мъже се отнасят така мекосърдечно. Макар Нобунага да съзнаваше, че сред собствените му хора има известно недоволство, ако искаше да постигне своите военни цели, той не можеше да постъпи другояче.
Миролюбието, дипломатичността и търпението не бяха в съгласие с природата му. Ето защо, над врага непрестанно се сипеха жестоки и яростни нападения. Нобунага нападна например крепостта Ханакума в Хього и без да показва милост, опожари храмовете и околните села. Не прощаваше и най-малката враждебна постъпка, била тя дело на стар или млад, на мъж или жена. Но сега от една страна изчакването, а от друга — заплахите му бяха на път да дадат плод.