В този момент Куматаро се обади:
— Срещнах Тендзо съвсем случайно в тъмницата на крепостта Итами. Той проникнал там със същата цел, с която и аз.
— Не знам дали стана по пълна случайност или по волята на провидението, но само защото се срещнахме, успяхме да изведем господаря Канбей на свобода. Ако бяхме действали поотделно, сигурно щяхме да загинем — додаде Тендзо усмихнат.
Бе пратен в крепостта Итами, понеже и самият Хидейоши правеше опити да спаси Курода Канбей. Първо той прати вестоносец, който да измоли от Араки Мурашиге да го освободи, после изпроводи със същата цел един будистки свещеник, на когото Мурашиге се доверяваше. Употреби всички налични средства, но неприятелят му упорито отказваше да пусне Канбей на свобода. Като последен изход, Хидейоши нареди на Тендзо да измъкне Канбей от тъмницата.
Нинджата се промъкна в крепостта и там му се предостави възможност да освободи пленника. Вътре имаше някакво тържество и всички служители и родственици на Араки Мурашиге се бяха събрали в главната зала, а на войниците до последния бе раздадено саке. По добро стечение на обстоятелствата нощта се случи тъмна, безлунна и безветрена. Тендзо разбра, че сега е времето да действа решително. Вече огледал всичко наоколо, той се промъкваше покрай главната кула, когато зърна някой друг да се прокрадва в посока към тъмницата — някой, който не приличаше на стража. Всъщност, мъжът сигурно се бе прокраднал в крепостта по същия начин, по който и той самия. Той се представи като служител на Такенака Ханбей — Куматаро.
— Аз съм човек на господаря Хидейоши — отвърна му Тендзо.
Сега и на двамата им стана ясно, че са дошли с една и съща задача. С общи усилия разбиха тъмничния прозорец и помогнаха на Канбей да избяга. Под прикритието на мрака се прехвърлиха през крепостните стени, взеха една малка лодка от кея на отсрещната страна на рова и изчезнаха.
След като изслуша подробния разказ за преживените трудности, Ханбей се обърна към Куматаро с думите:
— Боях се, че съм те пратил с неизпълнима задача и смятах, че възможността да успееш е само едно или две на десет. Станалото със сигурност трябва да е дело на небето. Но какво стана през следващите дни? И как се добрахте дотук?
Куматаро коленичи почтително, явно без ни най-малко гордост от това, че е свършил нещо, достойно за похвала.
— Не ни беше трудно да се измъкнем от крепостта; същинските трудности започнаха после. Частите на Араки бяха разположени тук-там зад дървени укрепления, тъй че на няколко пъти попадахме в тяхно обкръжение и понякога вражеските мечове и копия ни разделяха един от другиго. Накрая успяхме да си пробием път, но в един от сблъсъците господарят Канбей получи рана в лявото коляно и това ни попречи да се отдалечим достатъчно. Накрая трябваше да пренощуваме в едни ясли. През нощта се придвижвахме, а през деня спяхме в крайпътни светилища. Накрая се добрахме до Киото.
Канбей продължи разказа:
— Ако бяхме успели да се свържем с отрядите на Ода, които обсаждат крепостта, бягството ни щеше да е по-леко. Според това, което чух в тъмницата обаче, Араки Мурашиге дал да се разбере, че господарят Нобунага изпитва към мен голямо подозрение. Казвал на хората си, че трябва да премина на тяхна страна заради такова недоверие от страна на господаря ми, но аз само се усмихвах на подобни уловки.
Канбей се засмя тъжно и пресилено, а Ханбей мълчаливо кимна.
Докато се свърши с всички въпроси и разкази, нощното небе бе почнало да бледнее. В кухнята Ою приготвяше супа.
Мъжете бяха уморени от продължилия цяла нощ разговор и след като привършиха със закуската, всеки си подремна. След като се събудиха, отново седнаха да говорят.
— Между впрочем — обърна се Ханбей към Канбей, — знам, че това става много изненадващо, но смятах още днес да тръгна за родната си област Мино и после да отида в Адзучи да се срещна с господаря Нобунага. Тъй като ще разкажа на Негово Височество какво е станало с вас, бих предложил да поемете направо за Харима.
— Естествено, не искам да бездействам и един ден — каза Канбей, но после се вгледа с подозрение в лицето на приятеля си. — Вие сте още болен — как ще се отрази такова внезапно пътуване на здравето ви? — попита той.
— И без това възнамерявах от днес да изляза от постелята. Ако оставя болестта да ми надделее, няма никога да се отърва от нея, а и от известно време се чувствам много по-добре.
— Обаче важно е да оздравеете напълно. Не знам що за спешна работа имате, но не може ли да я отложите за още малко и да изчакате тук, докато се възстановите? — попита Канбей.