И това не бе така само с тези двама мъже, които му бяха врагове. Дори и в неговата собствена област Кай се чуваха гласове, които желаеха Шинген да е още жив.
Покойният господар настояваше на здрав военен ред в областта. И тъй като с присъствието си създаваше у своите служители и у хората от Кай чувство за съвършена сигурност, те бяха напълно зависими от него.
Дори и при Кацуйори военната служба, събирането на данъците и цялото останало управление се ръководеха според разпоредбите на баща му. Нещо обаче липсваше.
Самият Кацуйори не разбираше какво е това нещо: за жалост той дори не забелязваше отсъствието му. Това, от което бе лишен, бе чувството за ред и способността да вдъхва вяра в своята власт. И тъкмо предишното строго управление на Шинген, но лишено сега от тези две свои качества, започна да предизвиква разногласия в рода.
По времето на стария господар управляващи и подвластни имаха една обща вяра, с която се гордееха — на нито един враг не е било позволено да прекрачи дори границите на Кай.
Сега обаче изглежда навсякъде се зараждаха съмнения. Надали трябваше да се казва, че голямото поражение при Нагашино промени наведнъж много неща. Разгромът не беше само следствие на неуспеха във въоръжението и тактиката на кайската войска. Той бе доведен и от недостатъците на самия Кацуйори и сега тези около него — дори и обикновените жители, които го смятаха за опора на надеждите си — изпитаха ужасно разочарование. Кацуйори, разбраха те, не е Шинген.
Макар да бе Шингенов зет, Кисо Йошимаса заговорничеше против своя господар и не вярваше, че той ще може да се задържи още много на власт. Започваше да се замисля над изгледите за бъдещето на Кай. Вече от две години се намираше в тайна връзка с Нобунага посредством един посредник в Мино.
Кайската войска се раздели на няколко отряда и потегли в поход към Фукушима.
Войниците вървяха с увереност и често можеше да се чуе да говорят:
— Ще пометем отрядите на Кисо с един замах.
Но дните минаваха и вестите, които стигаха до командването, не предизвикваха у Такеда Кацуйори доволна усмивка. Напротив, те всички бяха тревожни.
„Кисо проявява упорство.“
„Местността е хълмиста, а отбраната им е добра, тъй че ще ни отнеме доста дни, докато стигнем до целта.“
Всеки път, когато чуеше нещо такова, Кацуйори прехапваше устна и промърморваше:
— Само да стигна дотам…
В нрава му бе да се ядосва и дразни, когато нещата на война не тръгнат на добре.
Месецът мина; сега бе четвъртия ден на втория месец.
До Кацуйори достигнаха ужасно обезпокоителни новини — Нобунага внезапно дал заповед всички отряди на Ода да се съберат в Адзучи, а сам вече бил пристигнал в Оми.
Друг съгледвач донесе още лоши вести:
— Силите на Токугава Иеясу са потеглили вече от Суруга; тези на Ходжо Уджимаса са тръгнали от Канто; Канамори Хида е излязъл от крепостта си. Всички потеглят към Кай и се говори, че Нобунага и Нобутада са разделили на две отрядите си и се готвят за нападение. Когато се изкачих на една висока планина и огледах наоколо, във всички посоки се виждаха стълбове дим.
На Кацуйори му се стори, че са го повалили на земята.
— Нобунага! Иеясу! И даже Ходжо Уджимаса!
Като се съди по тайните донесения, положението му бе горе-долу същото като на хваната в капан мишка.
Наближаваше смрачаване. Дойдоха нови сведения — през миналата нощ частите на Шойокен дезертирали.
— Не може да е истина! — сепна се Кацуйори.
Но спешните известия, които пристигаха едно след друго, даваха неоспоримо свидетелство, че това действително се бе случило през нощта.
— Шойокен! Та не ми е ли той чичо и старейшина на рода? Заради какво си тръгва на своя глава от бойното поле и побягва? И всички останали. Само мърся устата си, като говоря за такава невярност и неблагодарност.
Кацуйори се гневеше на небето и на хората, но всъщност трябваше да се ядосва на самия себе си. Обикновено не биваше толкова слабохарактерен. Дори и човек с огромна смелост обаче не можеше да не се стресне от такъв обрат на събитията.
— Не може да се направи нищо. Трябва да се разпоредите да вдигнем стана.
Посъветван така от Оямада Нобушиге и от останалите, Кацуйори внезапно се оттегли. Колко ли нещастен се е чувствал! Макар двадесетте хиляди войници, на които разчиташе, когато потегли в поход, да не влязоха и в едно-единствено сражение, служителите и мъжете, с които се връщаше сега в Нирасаки, не брояха повече от четири хиляди.