Може би в опит да намери излаз за чувствата, които надали знаеше как да преодолее, той нареди на монаха Кайсен да дойде в крепостта. Злините сякаш следваха накуп — дори след връщането си в столицата продължаваше да получава едно от друго по-обезсърчаващи съобщения. Най-лошото може би беше, че неговият сродник Анаяма Байсецу се е отметнал от него и — като че това не бе достатъчно — не само предал крепостта си в Еджири на врага, но и се съгласил да стане водач на Токугава Иеясу. Говореше се, че сега е в първите редици на войската, която навлиза в Кай.
Значи собственият му шурей открито му изменя и дори се опитва да го погуби. Сред общото разочарование тази вест го накара да се замисли малко за самия себе си. „Къде ли съм сбъркал?“, питаше се. От една страна гордият му дух стана още по-непреклонен и той разпореди повсеместно засилване на отбраната, но от друга, когато прие Кайсен в новата си крепост, показа готовност да разгледа грешките си. За него това бе доста необичайна проява на кротост. Изглежда обаче промяната беше закъсняла.
— Минаха само десет години, откакто почина баща ми, а от сражението при Нагашино — едва осем. Защо военачалниците на Кай изменят така внезапно на своя повелител? — попита Кацуйори монаха.
Кайсен обаче седеше и го гледаше мълчаливо. Кацуйори продължи:
— Преди десет години пълководците ни не бяха като сега. Всеки имаше чувство за порядъчност и държеше да запази доброто си име. Баща ми още не си бе отишъл от този свят, воините рядко изменяха на господарите си, а още по-малко пък изоставяха своя род.
Кайсен седеше със затворени очи и мълчеше. И докато монахът напомняше изстинала пепел, Кацуйори продължаваше да говори разпален като от огън.
— Но дори и мъжете, които стояха готови да сразят изменниците, се разпръснаха без нито едно сражение и без да дочакат заповедта на повелителя си. Нима това държание е достойно за рода Такеда и неговите пълководци — тези, които не позволиха на великия Уесуги Кеншин да пристъпи дори на крачка в Кай? Как можа бойният дух да слезе толкова ниско? Докъде могат да стигнат тези мъже? Много от военачалниците, които служеха на баща ми, като Баба, Ямагата, Оямада и Амакасу, вече са остарели или починали. Сегашните са съвсем други хора — или деца на старите пълководци, или бойци, които не са били пряко свързани с моя баща.
Кайсен още не бе казал нищо. В миналото монахът бе по-близък с Шинген от всеки друг. Сега трябва да беше на повече от седемдесет години. И докато косата му побеляваше, бе наблюдавал много внимателно Шингеновия наследник.
— Може би смятате, почитаеми учителю, че след като се е стигнало до тук, е вече твърде късно, но ако с нещо съм сбъркал в управлението си, то моля ви, покажете ми къде е то. Ако не съм успял да наложа правилен военен ред, то кажете ми как да го подобря. Желая да поправя грешките си. Чувал съм, че сте научили много от моя баща, който е бил ваш другар в Пътя. Не бихте ли могли да дадете някой съвет и на неговия недостоен син? Моля ви, не се скъпете на това, на което можете да ме научите. Погледнете на мене като на Шингенов наследник. Моля ви, съвсем откровено ми кажете какво не съм направил както трябва и как бих могъл да поправя стореното. Всъщност, нека сам го кажа. Дали не съм настроил хората против себе си, когато, за да подсиля отбранителната мощ на областта, след смъртта на баща си увеличих взиманията по бродовете и пътните постове?
— Не — отвърна Кайсен и поклати глава.
Кацуйори се развълнува още повече.
— Тогава трябва да не съм раздавал правилно наградите и наказанията.
— Няма нищо такова.
Старецът отново поклати побелялата си глава.
Кацуйори се просна по очи на земята. Бе готов да се разплаче. Пред Кайсен яростният воин, който така държеше на своето достойнство, можеше само да рони сълзи на отчаяние.
— Не плачете, Кацуйори — каза накрая Кайсен. — Вие определено не сте недостоен като управник, нито пък като син. Единствената ви грешка беше, че не виждахте какво става наоколо ви. Жестоко е това време, което ви изправя лице срещу лице с Ода Нобунага. В крайна сметка вие не сте негов враг. Планините на Кай са далеч от центъра на страната и Нобунага има преимуществото на благоприятното разположение, но и това не е главната причина за вашите трудности. Макар Нобунага да се би в много сражения и да пое в свои ръце управлението на държавата, в сърцето си той никога не е забравял Императора. Редом с всичко, което е направил, строежът на Императорския дворец е добро доказателство за това.