Кайсен и Шинген виждаха надълбоко в човешките сърца и почитта на Шинген към стария игумен бе изключително голяма. Но и Кайсен вярваше силно в Шинген, който бе като дракон между хората — легендарен огнен кон, слязъл от небесата. Но макар и да ценеше бащата така високо, той никога не го сравняваше със сина и не смяташе Кацуйори за недостоен в управлението.
Напротив, гледаше на него с доброжелателност. Ако някой го укореше за грешките му, Кайсен винаги отвръщаше, че е неразумно да се очаква нещо повече — бащата бе просто прекалено голям държавник. Единствено едно малко нещо може би не го удовлетворяваше — ако Шинген бе доживял досега, влиянието му сигурно нямаше да се ограничава само с областта Кай и той би използвал дарбата и големите си способности, за да постигне нещо повече. Сега Кайсен съжаляваше, че Шинген не живя по-дълго. Нобунага стана човекът, който да подеме по-големи начинания. Той издигна самурайското съсловие до участие в управлението на държавата. И сам се прояви като образцов служител. Сега Кайсен не възлагаше никакви очаквания на Кацуйори, който нямаше силния нрав на баща си. Монахът ясно виждаше, че дългата междуособна война вече приключва.
Ето защо беше невъзможно да помогне на Кацуйори да надвие отрядите на Ода или да подготви някакво спасително решение. Родът Такеда бе основан преди столетия, името на Шинген бе светило твърде ярко — Кацуйори не трябва да проси милост в нозете на Нобунага.
Такеда Кацуйори имаше силна воля и чувството за достойнство не му бе непознато. Сред простите хора в областта мнозина говореха, че от времето на Шинген насам управлението е в упадък и облагането с данъци се смяташе за основна причина на тези оплаквания. Но Кайсен знаеше, че Кацуйори не въвеждаше данъците заради собствено охолство или от тщеславие. Всички бяха предназначени за военни разходи. През последните няколко години въоръжението и военните умения в столицата и дори в съседните й области напредваха с широки крачки. Кацуйори обаче не можеше да си позволи да харчи за оръжие толкова пари като своите съперници.
— Моля ви, грижете се за себе си — каза Кайсен на Кацуйори и се приготви да си тръгва.
— Нима вече се връщате в храма?
Имаше още много въпроси, които Кацуйори искаше да зададе, но разбра, че каквото и да попита, отговорът ще остава все същият. Притисна почтително дланите си към пода.
— Навярно за последен път се срещам с вас — завърши той.
Кайсен докосна пода с опасаните си с молитвена броеница ръце и без да каже дума повече, си тръгна.
Гибелта на Такеда
— Хайде да прекараме тази пролет в планините на Кай — предложи Нобунага на излизане от Адзучи, докато яздеше начело на войската си. — Ще можем да съзерцаваме цъфналите череши, да берем цветя и после, на връщане покрай крайбрежието, да се разхождаме около планината Фуджи.
Този път успехът на похода срещу Кай изглеждаше сигурен и войската потегли почти като на излет. На десетия ден от втория месец бяха стигнали до Шинано и разположили отряди по пътищата, водещи към Ина, Кисо и Хида. Родът Ходжо щеше да навлезе от изток, а Токугава — да нападнат от Суруга.
В сравнение с битките при река Ане и Нагашино, сега Нобунага навлизаше в Кай така спокойно, сякаш е отишъл в градината си да набере зеленчуци. Самите отряди във вражеската провинция вече не им бяха врагове. И Наеги Кюбей в крепостта Наеги, и Кисо Йошимаса във Фукушима с нетърпение чакаха пристигането не на Кацуйори, а на Нобунага; частите, които навлязоха в Гифу от Навамура, не срещнаха никаква съпротива. Различните крепости на Такеда бяха оставени на произвола на съдбата. С пукването на зората се оказа, че укрепленията в Мацуо и Ида са празни.
— Настъпихме до Ина, без да срещнем и един вражески войник, който да я защитава.
Това съобщиха на Нобунага на влизане в Кисо. Войниците започнаха да се шегуват помежду си, че така без съпротива няма да останат доволни от похода. Какво направи Такеда така безпомощни? Причините бяха не една, но отговорът сам по себе си — прост. Този път родът нямаше да успее да задържи Кай.
Всички, свързани с Такеда, бяха убедени в неизбежността на поражението. Навярно някои дори чакаха този ден от по-рано. Но както винаги, самураите, независимо от кой род, не проявяваха в такива моменти невярност, дори и да знаеха, че поражението е неизбежно.
— Ще им дадем да разберат, че сме на поста си — заяви Нишина Нобумори — по-малкия брат на Кацуйори, който командваше крепостта Такато.