Синът на Нобунага, Нобутада, чиито отряди заляха цялата околност на Такато, оценяваше своите възможности като добри. Написа едно писмо, повика добър стрелец и го накара да наниже посланието на стрела и да я прати в крепостта. Естествено, приканваше ги да се предадат.
Отговорът отвътре не закъсня. „Прочетох писмото Ви…“ От първия до последния ред бе написан в изключително издържан тон:
Един ден мъжете в тази крепост ще се отблагодарят със своя живот за благоразположението на господаря Кацуйори. Нито един от тях няма да се прояви като страхливец. Трябва да наредите на хората си да започнат незабавен пристъп. Ще ви покажем изпитаното мъжество и смелостта, с които се славим от времето на господаря Шинген.
Решимостта на Нобумори сякаш се четеше и в самия му почерк.
Нобунага бе поставил сина си, макар и твърде млад, начело на отрядите.
— Е, щом са решили така… — заяви Нобутада и даде заповед за нападение.
Раздели частите си на две. Настъпиха към крепостта едновременно от страната на планините зад нея и откъм главната порта. Сблъсъкът заслужаваше да се нарече юнашки. Хилядата защитници вече се бяха примирили със смъртта си. Както и можеше да се очаква, храбростта на кайските воини не бе намаляла. От началото на втория до това на третия месец кръвта на бранители и нападатели обливаше каменните стени на Такато. След като преодоляха първата дървена ограда, която отстоеше на петдесетина разкрача от рова, обсаждащите напълниха самия ров с камъни, плет, дърва и пръст. Така бързо стигнаха в подножието на самата крепост.
— Хайде, приближете се! — завикаха мъжете от пръстените насипи и покритите кирпичени стени.
Замерваха тези долу с копия, дърва и камъни и изливаха върху тях врящо масло. Нападателите, които се бяха покатерили по стената, се изтърколиха надолу, покосени от падащите предмети и горещите струи. Но колкото и да ги отблъсваха, дързостта им само нарастваше. След всяко прекатурване те се изправяха на нозе и се закатерваха отново нагоре, докато не изпаднеха в несвяст.
Войниците от по-задните редици завикаха, възхитени от решимостта и куража на своите другари и сами се заизкачваха след тях по стените. Нямаше да се покажат по-лоши. Катереха се, падаха, отново се изкачваха, вкопчваха се в каменните стени — изглеждаше, сякаш нищо не е в състояние да спре напора им. Но в общото си, отчаяно усилие, защитниците на крепостта бяха не по-малко непреклонни. Тези, които приемаха предизвикателството и показваха глави над високата стена, оставяха с впечатлението, че крепостта догоре е пълна със смели кайски воини. Ако биха могли да видят какво става вътре обаче, обсаждащите щяха да се убедят, че цялата крепост е въвлечена в неравната, но отчаяна битка. Докато отвън се редуваха пристъпите, множеството вътре — старци, младежи, дори бременни жени — всеотдайно допринасяше с каквото може за отбраната, заедно с войниците. Девойките разнасяха стрели, а след стрелба старците почистваха дулата на оръдията. Грижеха се за ранените и готвеха храна за бойците. Никой не им бе наредил да вършат каквото и да било, но работата вървеше в пълен ред и без нито дума на оплакване.
— Ако хвърлим против тях всичките си сили, няма да могат да се задържат.
Това бяха думи на Каваджири, един от предводителите на нападащите отряди, който дойде да разговаря с Нобутада.
— Имаме прекалено много убити и ранени — отвърна началникът му, като самият той бе обмислял такава възможност. — Имате ли някакво определено предложение?
— Струва ми се, че силата на войниците в крепостта се опира на вярата им, че Кацуйори още е в своята столица. Ето защо бихме могли засега да се оттеглим от полето на боя и вместо това да нападнем Кофу или Нирасаки. Това обаче ще изисква пълна промяна на нашите планове. Може би ще е по-добре да убедим защитниците, че Нирасаки е паднала и Кацуйори е мъртъв.
Нобутада кимна в знак на съгласие. Сутринта на първия ден от третия месец една стрела отнесе в крепостта ново послание.
Нобумори го прочете и се изсмя.
— Това писмо е такава явна измама, че и дете не би му повярвало. Ето нещо, което сочи колко се е обезсърчил врагът от обсадата.
Самото писмо гласеше:
На двадесет и осми миналия месец Кай падна и господарят Кацуйори се самоуби. Останалите хора от рода или посегнаха заедно с него на живота си, или бяха взети в плен. Безсмислено е тази крепост да продължава да показва своята бойна храброст — тя вече остана сама в една покорена област. Предайте се незабавно и се опитайте да помогнете на областта си.
— Колко трогателно. Наистина ли си мислят, че дребна уловка като тази е върхът на военното изкуство?