Макар и пред прага на смъртта, Нобумори с труд успя да преодолее неочаквано обзелото го вълнение.
„Тази жена е толкова плаха, че дори не смее да говори в присъствието на мъже, какво остава да хване копие“, помисли си той. Сега обаче сам трябваше да стори това, което се иска от него. Извика на враговете от тесния прозорец, до който стоеше:
— Всички вие, които се сражавате за Нобунага и Нобутада! Чуйте гласа на отвъдната Пустош. Сега Нобунага се гордее със своето мимолетно тържество, но всеки черешов цвят ще опада, а всяка крепост някой ден ще бъде опожарена. Сега ще ви покажа нещо, което няма да падне или изгори во веки веков. Ще ви го покажа аз, синът на Шинген — Нобумори!
Когато войниците на Ода най-сетне успяха да се изкатерят догоре, намериха там труп с кръстообразно разрязан стомах. Главата обаче я нямаше. Миг по-късно нощното небе се покри с черни и червени стълбове от дим и пламъци.
Объркването в крепостта на новата столица Нирасаки бе такова, сякаш настъпва краят на света.
— Такато е паднала и всички, заедно с брат ви, са убити.
Кацуйори изслуша своя служител с привидно безразличие. Все пак по израза на лицето му личеше, че вече не се доверява на своите сили за отбрана. Пристигна нова вест:
— Войниците на Ода Нобутада вече са проникнали в Кай откъм Сува и избиват безпощадно нашите хора, независимо дали те се бият с тях или се предават. Отрязаните глави излагат покрай пътищата. Врагът нахлува отвсякъде, като вълна при прилив.
Последва още едно спешно известие:
— Сродникът на Шинген, слепият монах Рюхо, е бил пленен и посечен от врага.
Този път Кацуйори не издържа, вдигна поглед и захули противниците си:
— Войската на Ода няма милост. Какво би могъл да им стори един сляп свещеник? Как би могъл дори да им окаже съпротива?
Сега обаче можеше по-дълбоко да поразмишлява за своята собствена смърт. Постоянно хапеше устни и се опитваше да спре онова, което напира в сърцето му. „Ако дам сега изблик на гнева си, мислеше си той, може да сметнат, че съм обезумял. Това ще засрами дори служителите наоколо ми.“ Много хора не виждаха по-далеч от привидната мъжественост на Кацуйори и го смятаха за дързък, дори закоравял от нещастието. Истината обаче бе, че той с труд успяваше да се сдържа пред своите подчинени. Освен това следваше изключително строго правилата, които си бе наложил — да пази своята господарска чест и постоянно да обмисля действията си. Бе преминал по стъпките на баща си и Кайсен го бе обучавал в изкуството на дзен. Но макар да беше изучавал дзен при същия учител, не можеше да го приложи в живота така, както Шинген.
„Как е могла да падне крепостта Такато? Сигурен бях, че ще издържи още две седмици или месец,“ помисли си Кацуйори. Всичко сочеше, че дотук се е стигнало не от неблагоразумие, а от липса на зрялост от негова страна. Сега обаче ще трябва да посрещне удара на съдбата.
Бяха изнесли плъзгащите се прегради от голямата зала за съвещания и дори от страничните стаи в главното укрепление. Сега целият род живееше общо, като бегълци от бедствието, което ден и нощ вилнееше навън. Разбира се, дори в градината поставиха завеси, подредиха един до друг щитове и през нощта войниците, без да спят, обикаляха с хартиени фенери в ръце и пазеха околността. Вестоносци, които носеха сведения за положението, минаваха на всеки час през главната порта и оттам стигаха до градината, за да може Кацуйори лично да чуе новините. Всичко, което напомняше за миналогодишния строеж — мирисът на прясно рязано дърво, позлатата и посребряването, красотата на обзавеждането и предметите наоколо — сега само смущаваше.
Придружавана от някаква прислужница, една придворна дама, която носеше известие от съпругата на Кацуйори, запретна края на кимоното си и прескочи прага, който отделяше тъмната зала от оживлението в градината. Тя смело погледна към тълпата мъже. Тъкмо сега помещението бе препълнено със стари и млади военачалници и всички шумно обсъждаха какво трябва да се предприеме.
Жената най-сетне стигна до Кацуйори и му съобщи за какво е била пратена.
— Всички жени плачат отчаяно и както и да ги успокояваме, не искат да престанат. Съпругата ви каза, че краят на човешкия живот идва само веднъж и може би жените, по нейно мнение, биха се решили малко по-лесно да умрат, ако са тук, със самураите. Ако получи позволението ви, иска веднага да се пренесе тук. Какво ще е желанието на господаря?
— Добре — отвърна бързо Кацуйори. — Доведете тук жена ми и момичетата.
В този момент петнадесетгодишният му наследник Таро Нобукацу пристъпи напред и се опита да го разубеди.