— След това мога да си тръгна без съжаление.
Содзо пресуши чашата, която му подадоха, обърна се и се усмихна на по-младите си братя. После погледна към Кацуйори и съпругата му.
— Сегашното ви нещастие е изцяло плод на измяната на вашите сродници. Трябва за вас, господарю и за съпругата ви да е тревожно и страшно да напускате този свят, без да знаете какво хората са изпитвали към вас в сърцата си. Светът обаче не е пълен само с такива като онези, които ви предадоха. Поне тук, във вашия последен миг, всички наоколо ви са като една душа и тяло. Сега може да повярвате в хората и света и със спокоен ум и достойнство да преминете през портите на отвъдното.
Содзо се изправи и отиде до своята съпруга, която стоеше настрани заедно с останалите придворни дами.
Изведнъж се чу пронизителен детски писък.
— Содзо! Какво направи? — извика уплашен Кацуйори.
Пред погледа на съпругата си Содзо бе пронизал своя четиригодишен син. Жената хлипаше. Без даже да пуска от ръка окървавената си сабя, мъжът се просна на земята с лице към господаря си.
— Като доказателство за това, което току-що ви казах, пратих собствения си син да върви пред вас по пътя на смъртта. Той така или иначе щеше да ни бъде в бреме през близките часове. Аз също ще ви придружа дотам, господарю — дали ще тръгна първи или последен, всичко ще трае само миг.
Съпругата на Кацуйори бе покрила лице с ръкави и тъжно напяваше тези редове. Една от придворните й дами с труд преглътна сълзите си и продължи нататък:
Преди да е заглъхнал гласът й, много от жените извадиха кинжалите си от ножниците, забиха ги в гърдите си или прерязаха собствените си гърла. Потеклата кръв попи в черните им коси. Внезапно наблизо профуча стрела и скоро остриетата се забиваха в земята навсякъде наоколо им. В далечината се чуваше ек на оръдия.
— Идват!
— Пригответе се, господарю!
Войните застанаха един до друг. Кацуйори погледна към своя син. Увери се, че е все така решителен.
— Готов ли си?
Таро се поклони и стана на крака.
— Готов съм да умра право тук, редом с вас — отвърна той.
— Тогава, значи, няма да се видим повече.
Докато баща и син се канеха да се спуснат срещу противника, съпругата на Кацуйори извика иззад гърба им:
— Аз ще си тръгна преди вас.
Кацуйори застана като втрещен и впери поглед в жена си. Тя бе стиснала една къса сабя. Вдигна поглед нагоре и затвори очи. Лицето й бе нежно и бяло като луната, която се показва над планинско било. Спокойно припя един стих от Лотосовата сутра, която по-рано така обичаше да рецитира.
— Цучия! Цучия! — извика Кацуйори.
— Господарю?
— Помогнете й.
Но жената не изчака острието на чуждата сабя и докато продължаваше да припява сутрата, сама заби кинжала право в устата си.
В мига, в който тялото й се строполи напред, една от служителките й се обърна към останалите живи:
— Нейно Височество тръгна преди нас. Нека никоя не се бави, за да я придружим по пътя на мъртвите.
С тези думи тя заби своя кинжал в гърлото си и се строполи.
— Време е.
Просълзени и стенещи, петдесетината останали жени скоро бяха изпопадали по земята като цветя в градина, попарена от зимна буря. Лежаха настрани или с лица надолу и докато се прегръщаха, пронизваха гърдите си. Посред това сърцераздирателно зрелище се чуваше плачът на деца, които още са сукали от гърдите на майките си или са се държали за скута им.
Содзо в отчаяние качи четири от жените заедно с децата им на коне и шибна животните по гърба.
— Няма да измените на господаря, ако не умрете на това място. Ако успете да се спасите с тези деца, отгледайте ги, докато пораснат и се погрижете да устройват възпоменателни служби за нещастния род на своя някогашен повелител.
С тази заръка към шумно плачещите жени Содзо перна безжалостно конете с дръжката на копието си. Животните препуснаха, а майките и децата им продължаваха да хлипат и стенат.
След това младежът се обърна към по-малките си братя.
— Е, да тръгваме.
Сега вече можеха да различат лицата на войниците на Ода, които се изкачваха нагоре по склона. Кацуйори и синът му бяха заобиколени от врага. Содзо се спусна към тях, за да ги подкрепи, но зърна едни от служителите на своя господар да бяга уплашен в обратната посока.