Тошимицу се разтревожи. Макар да знаеше, че пиршества като това продължават до късно през нощта, сега му се стори, че Мицухиде се бави необичайно дълго. Пътеката минаваше през покритата със слама стара порта и стигаше до пътя покрай езерото. Последните отблясъци на слънцето се отразяваха на запад във водите на езерото Сува. Тошимицу впери за малко поглед в пътя. Най-сетне различи своя господар, който идваше към него. Конете, копиеносците и прислугата вкупом го следваха. Загриженото изражение по лицето на Тошимицу обаче не намаля с приближаването им. Нещо не беше както трябва. Нищо във вида на Мицухиде не подсказваше, че се връща от тържествено угощение. Вместо да се прибира у дома весел и да се поклаща тържествено на коня си, пийнал си заедно със служителите от днешната дажба саке, господарят вървеше пеш. Видът му бе посърнал.
Един от прислужниците водеше коня му за поводите. Животното се движеше с вяла походка, а служителите вървяха отзад по точно същия начин.
— Дойдох да ви посрещна. Трябва да сте уморен.
Мицухиде сякаш се изненада, щом Тошимицу се поклони пред него.
— Тошимицу? Много нелюбезно от моя страна. Вие сте имали добрината да се тревожите заради закъснението ми тази вечер. Простете. Днес пийнах малко повече, така че умишлено тръгнах покрай езерото пеша, за да мога да поизтрезнея. Не се безпокойте, че съм толкова блед. Сега се чувствам много по-добре.
Тошимицу разбра, че някаква неприятност се е случила на господаря му. От дълги години придружаваше Мицухиде навсякъде и такова нещо не можеше да убегне от погледа му. Не посмя обаче да попита какво е станало. Старият служител просто побърза да се погрижи за удобството на своя господар, с надеждата да го ободри.
— Ще желаете ли чаша чай? И после да ви приготвят банята?
Самото споменаване на Тошимицувото име бе достатъчно да предизвика страх у врага на бойното поле, но сега, докато помагаше на Мицухиде да си свали дрехите, този можеше да види в негово лице само един загрижен близък човек.
— Баня ли? Добре. По време като това една баня може да е много освежителна.
И той последва Тошимицу дотам. За миг служителят се заслуша в шума от плискането на вода във ваната на господаря си.
— Да ви изтъркам ли гърба, господарю? — извика той иззад стената.
— Пратете оръженосеца — отвърна Мицухиде. — Ще ми е съвестно да притеснявам с това възрастен човек като вас.
— Това не е нищо.
Тошимицу влезе в банята, загреба малко гореща вода с дървена кофичка и мина зад гърба, на своя господар. Не бе правил това никога преди, но сега единственото му желание беше да пооправи необикновено лошото настроение на Мицухиде.
— Дали е редно да караш един пълководец да стърже мръсотията от гърба ти? — запита се Мицухиде.
Както обикновено, бе скромен. Винаги, дори със служителите си, проявяваше сдържаност — не бе сигурно дали това е негово достойнство или недостатък. Личното мнение на Тошимицу бе, че е по-скоро второто.
— Е, хайде. Когато старият воин се сражава под славното ви знаме, тогава той е Сайто Тошимицу от рода Акечи. Но самият Тошимицу не е Акечи. Щом е така, добре ще е поне веднъж да си спомням как съм измивал мръсотията от кожата ви.
Тошимицу запретна ръкави и се зае да измие гърба на Мицухиде. В това време този доволно сведе глава надолу. Замисли се за загрижеността, която проявяваше към него Тошимицу и после — за отношенията си с Нобунага.
„Ах, сбърках“, помисли си той. Дълбоко й сърцето си Мицухиде хвърляше вината върху себе си. Какво го тревожеше и го правеше така нещастен? Нобунага, разбира се, е добър господар, но нима неговата собствена вярност се равнява на тази на служителя, който сега триеше гърба му? Колко срамно е това. Сякаш с горещата вода, която изливаше върху него, Тошимицу умиваше не гърба, а сърцето му.
Когато Мицухиде излезе от банята, и видът, и гласът му се бяха променили. Умът му, както и този на Тошимицу, се бе прояснил напълно.
— Добре ми предложихте да се изкъпя. Мисля, че ми е било зле не само от сакето, но и от умората.
— Сега по-добре ли се чувствате?
— Всичко е наред, Тошимицу. Не се тревожете.
— Притеснявах се заради странното ви изражение. Това бе най-лошото. Е, сега да ви кажа, че докато ви нямаше, ни дойде гост и той чака завръщането ви.
— Гост ли? По време на похода?
— Юшо просто минавал пътьом през Кай и каза, че преди да отиде на друго място, искал да спре да се види с вас и да попита как сте.
— Къде е той?