Пътуването от Окаяма до крепостта Такамацу трая по-малко от ден, а и пратениците пристигнаха бързо, тъй като яздеха на коне. Докато подминаваха собствената си гранична стража, те вдигнаха поглед в посока на планините Киби, към червеното залязващо слънце.
Всеки, когото срещнеха отсега нататък, щеше да е техен враг. Пролетната гледка остана зад гърба им в Окаяма. Наоколо нивите и селата бяха запустели.
Един конник препусна от граничната черта до дървената ограда, която обграждаше крепостта Такамацу и зачака там нареждания. Най-сетне въведоха Канбей и Хикоемон от другата страна на укреплението и те тръгнаха към крепостната порта. Такамацу бе типичен пример за крепост, издигната на равнинно място. От двете страни на пътя, който водеше до портата, се простираха оризища и ниви. Самите укрепления и външният пояс на каменните стени се издигаха посред вади с ориз. С всяка следваща стъпка по каменното стълбище зъберите и заострените очертания на главното укрепление се показваха все по-отблизо и по-отблизо.
Веднъж влезли в главното укрепление, пратениците нямаха вече съмнение, че това е най-силната от седемте погранични крепости. Вътрешният двор бе широк и — въпреки наличието на две хиляди войници — тих. Тъй като Мунехару бе решил да даде отпор на врага, сега крепостта подслоняваше и три хиляди мирни жители, потърсили в нея убежище. С тази опора зад себе си Мунехару бе решен да спре разливащата се като вълна източна армия.
Въведоха Канбей и Хикоемон в една празна стая. Канбей, който вървеше сега без бастун, с труд прекрачи прага.
— Господарят Мунехару всеки миг ще бъде тук — каза им оръженосецът.
Изглеждаше на по-малко от двадесет години и при оттеглянето си не се държа по-различно, отколкото през време на мир.
Военачалникът влезе, седна без да се церемони на пода и започна:
— Аз съм Шимидзу Мунехару. Разбрах, че сте пратеници на господаря Хидейоши. Добре дошли.
Изглеждаше на около петдесет, непосредствен в държанието си и просто облечен. Не бе обграден от служители, а зад гърба му бе коленичил само един единадесет-дванадесет годишен оръженосец. Мъжът бе дотам лишен от външна показност, че ако не бяха този оръженосец и сабята на кръста му, би приличал на селски старейшина. Канбей се показа извънредно любезен към този непридирчив военачалник.
— Удоволствие е да се срещна с вас. Името ми е Курода Канбей.
Докато двамата се представяха, Мунехару благосклонно се поклони. Пратениците вече тържествуваха при мисълта, че без труд ще го привлекат на своя страна.
— Моля ви, Хикоемон — продължи Канбей, — ще кажете ли накратко на генерал Мунехару какво съдържа посланието на Негово Височество?
Макар на по-старшия от двамата повече щеше да подобава да заговори пръв, Канбей помисли, че по-възрастният и приветлив Хикоемон по-убедително ще представи добрите страни на предложението.
— Позволете да изясня целта на идването ни тук, генерале. Господарят Хидейоши ни нареди да говорим с вас открито и аз не мога сега да постъпя иначе. Ако това въобще е възможно, нашият господар би искал да избегне една безцелна битка. Мисля, че съвсем добре разбирате накъде отиват нещата на запад. Ако става дума за число, лесно можем да вдигнем на крак сто и петдесет хиляди души, докато Мори разполагат само с четиридесет и пет, най-много — с петдесет хиляди. Освен това, техните съюзници — Уесуги от Ечиго, Такеда от Кай, монасите-воини на върховете Хиеи и Хонганджи и шогунът — до един паднаха. Какво днес би могло да даде на Мори оправдание, ако решат да се сражават и да превърнат запада в пепелище?
— От друга страна — продължи Хикоемон, — господарят Нобунага си спечели благоразположението на Императора и уважението и обичта на хората. Народът най-сетне излиза от мрака на междуособните борби и посреща едно ново утро. Господарят Хидейоши скърби при мисълта, че вие и многото храбри мъже, които ви служат, може да загинете. Той се пита дали няма някакъв начин да се избегне такава жертва и за последен път ви моли да премислите решението си.
Канбей взе в ръка писменото обещание на Нобунага и посланието на Хидейоши и на свой ред заговори:
— Няма да ви изтъквам добрите или лошите страни на предложението. Наместо това бих искал да ви покажа нещо, което свидетелства за намеренията и на господаря Хидейоши, и на господаря Нобунага. Те и двамата умеят да ценят добрите воини. И ето това тук е писмено обещание, с което ви се дават във владение областите Бичу и Бинго.