Мунехару почтително се наклони към документа, но не го пое в ръка. После се обърна към Канбей:
— Думите ви наистина са прекалено силни, а това писмо ми обещава незаслужена отплата. Нямам представа какво да кажа или какво би подобавало да сторя в такъв един случай. Приходът, който получавам от рода Мори, не надхвърля седем хиляди крини ориз, а аз самият със сигурност не съм нещо повече от вече застаряващ селски самурай.
Мунехару не спомена нищо за това, дали е съгласен. Последва мълчание. Двамата пратеници седяха напрегнати на местата си. Каквото и да му кажеха, той все повтаряше, с искрено чувство и дълбоко уважение:
— Не съм заслужил това.
Срещу този мъж изглежда нямаше да помогнат нито опитът на Хикоемон, нито дарбата на Канбей. И двамата обаче бяха решени да пробият стената, която се бе изправила насреща им и направиха едно последно усилие.
— Вече казахме наистина всичко, което имахме за казване — започна отново Канбей, — но ако вие самият имате някакви определи желания или условия, които бихте искали да поставите, с радост ще ги изслушаме и предадем на Техни Височества. Моля ви да говорите откровено.
— Искате от мен откровеност ли? — попита Мунехару, почти сякаш говореше сам на себе си.
После вдигна поглед към двамата мъже.
— Е, чудя се дали ще ме изслушате. Надеждата ми е сега, в края на живота си, да не се отклоня от праведния път. Това е моето ръководно начало. По отношение на своята вярност към Императора родът Мори не е нито по-добър, нито по-лош от вашия господар. Аз, при все че съм тъй недостоен, съм служител на този род и макар да не съм се проявил в този живот с някакви особени заслуги, съм получавал издръжка от тях. Всичките ми сродници също са се радвали на такава щедрост, а сега, в тези преломни времена, на мен е било наредено да охранявам границата. Дори и да си бях поставил за цел някаква незначителна печалба, с какво лице да погледна след това света? Най-малкото, семейството и служителите ми биха ме сметнали за пълен лицемер, а самият аз бих нарушил по този начин всичко, на което съм се опитвал да ги науча — той се засмя. — Ето защо, макар да оценявам доброжелателността, която проявихте към мен, ще ви помоля да поискате от господаря Хидейоши да забрави за всичко това.
Канбей поклати глава в израз на дълбоко съжаление и заговори бързо и отчетливо:
— Няма да съумея да ви разубедя. Трябва да вървим, Хикоемон.
Хикоемон бе опечален от неуспеха, но така или иначе се бе страхувал от това от самото начало. И двамата бяха предвиждали, че Мунехару няма да се остави да го подкупят.
— Пътуването нощем ще е опасно. Защо не останете да преспите в крепостта и да тръгнете утре рано сутрин? — настоя Мунехару.
Това не бе просто проява на любезност от негова страна — пратениците разбираха, че е искрено загрижен. Беше техен враг, но и достоен мъж.
— Не, господарят Хидейоши ще чака с нетърпение вашия отговор — каза Хикоемон.
Пратениците помолиха само за факли и после тръгнаха да се връщат. Загрижен да не би да се случи нещо, Мунехару прати трима от служителите си да ги изпроводят чак до граничната черта.
По целия път до крепостта Такамацу и след това обратно Канбей и Хикоемон яздиха, без да спират за почивка или сън. Веднага щом пристигнаха в Окаяма, те отидоха право при Хидейоши. Отчетът им бе къс и ясен:
— Генерал Мунехару отказва да се предаде. Решението му е твърдо и няма полза да опитваме отново да го склоним.
Хидейоши не изглеждаше изненадан. Каза на двамата да се върнат при него, след като са си починали. По-късно същия ден повика пратениците и няколко от своите пълководци на съвещание.
Пред една карта на областта Канбей обясни как са разположени седемте крепости от отбранителната линия. Хидейоши вдигна поглед от картата и се протегна, сякаш вече е уморен. Преди бе получил вест за победата на Нобунага в Кай. Като сравняваше лекотата на успехите на своя господар със своите собствени затруднения, той все пак се надяваше изгледите отсега нататък да се подобрят. Веднага прати до Нобунага писмо с поздравления, в което разказваше също как върви войната при него и го осведомяваше, че се е отказал от мисълта да убеди Шимидзу Мунехару да се предаде.
Към средата на третия месец двадесетте хиляди войници, разположени наблизо в Химеджи, влязоха в Окаяма. Родът Укита прати още десет хиляди души. Така, с обща сила от тридесет хиляди, Хидейоши започна бавно настъпление в Бичу. Изминал само една левга, той спря и зачака сведения от разузнавачите, а след още две левги отново предприе оглед на местността. Вестта за бляскавите победи в Кай бе стигнала до всеки от войниците и мнозина намираха тази предпазливост за ненужна. Някои прибързано заявиха, че крепостта Такамацу и останалите по-малки укрепления могат да бъдат превзети с един удар.