При една от обиколките си той повика Рокуро и го помоли за отчет по хода на работата.
— Със съжаление трябва да кажа, че не можем да свършим толкова скоро, колкото иска господарят — отвърна тъжно служителят.
Дори точният ум на този човек не можеше да изнамери начин, с който да накара пъстрата смесица от селяни и безделници да работи както трябва. С такава цел на всеки деветдесет разкрача по продължение на бента бяха поставили стражи, които да подканват работниците да се напрягат повече. Но тъй като войниците, разположени по тези места, просто наблюдаваха безучастно работата, хилядите мъже, които размахваха мотики и като мравки изнасяха пръстта на раменете си, не изпитваха особено желание да им се подчиняват.
Освен това сроковете, които постави Хидейоши, бяха изключително къси. Ден и нощ при него пристигаха спешни известия. Четиридесетте хиляди войника на Мори са разделени на три отряда, начело с Кикава, Кобаякава и Терумото и с всеки час се приближават към границите на областта.
Канбей се загледа в работещите. Изтощени от непрекъснатата денонощна работа, някои от тях едва се помръдваха. Оставаха им още само две седмици, за да довършат строежа си.
Минаха два дни. После три. Пет.
„Напредваме толкова бавно, че няма да можем да свършим този бент и за петдесет, дори за сто дни, а какво остава — за две седмици“, помисли си Канбей.
Рокуро и Кюемон стояха без сън, за да наглеждат работниците. Каквото и да правеха те обаче, мъжете си оставаха недоволни и лениви. Отгоре на това някои дори умишлено пречеха на работата, като убеждаваха сравнително по-послушните си другари нарочно да забавят темпото.
Канбей не можеше да гледа това безучастно. Накрая, с бастун в ръката, започна сам да посещава мястото на работата. Застанал на един насип прясна пръст край най-сетне завършената част на дигата, той с пламнал поглед следеше хилядите работещи долу. Когато забележеше у някого и най-малката проява на леност, се спускаше към него с бързина, каквато човек надали би очаквал от сакат и го биеше с тоягата си.
— Работи! Защо мързелуваш?
Работниците се разтреперваха и разбързваха, но само докато Канбей ги гледаше.
— Куцият дявол ни наблюдава!
Накрая Канбей съобщи на Хидейоши:
— Няма да е възможно да свършим навреме. За всеки случай, ако подкрепленията от Мори пристигнат, докато още не сме и преполовили строежа, бих искал да ви помоля предварително да обмислите някакъв резервен план за действие. Бог ми е свидетел, да накараш тези хора да работят е по-трудно, отколкото да заповядаш на войници да настъпят срещу врага.
Хидейоши, необичайно притеснен, мълчаливо пресмяташе нещо на пръстите си. Ежечасно го осведомяваха за настъплението на голямата войска на Мори и всяка вест за него бе като нов облак, който надвисва над планината преди вечерна буря.
— Не се отчайвайте, Канбей. Имаме още седем дни.
— Строежът е завършен едва на една трета. Как ще издигнем бента за толкова малко време?
— Може да успеем.
За първи път Хидейоши влизаше така в спор с Канбей.
— Можем да го свършим — продължи той. — Но не и ако нашите три хиляди работници работят само колкото за три хиляди души. Ако един от тях обаче работи като трима или дори петима, ще е все едно, че имаме десет хиляди. А ако самураите, които ги надзирават, постъпят по същия начин, един човек ще работи с духа на десет и би трябвало да успеем да постигнем всичко, каквото пожелаем. Ще отида сам на мястото на строежа, Канбей.
На следващата сутрин един облечен в жълто вестоносец обиколи тичешком строежа и заповяда на работниците да спрат работа, за да се наредят около едно издигнато на дигата знаме.
Всички, хората от нощната смяна, които тъкмо се разотиваха по домовете си и тези, които току-що идваха, последваха своите началници. Когато трите хиляди се събраха на едно място, бе трудно да се различи цвета на пръстта от този на лицата им.
С известно опасение вълната от почернели работници пристъпи напред. Не бяха обаче загубили лъжливата си храброст и продължаваха да се шегуват и закачат. Изведнъж Хидейоши се приближи до столчето, поставено пред знамето и всички се умълчаха. Оръженосците и служителите му стояха тържествено изправени малко по-назад, от лявата и от дясната страна. „Дявола“ Курода Канбей, ежедневен прицел на тяхната злоба, бе застанал встрани, подпрян на бастуна си. Той се обърна към тях от върха на дигата.
— Днес господарят Хидейоши пожела да узнае какво мислите. Както всички знаете, определеното за издигане на бента време наполовина изтече, а строежът напредва бавно. Според господаря една от причините за това е, че не сте положили същинско старание в работата. Нареди да се съберете тук, за да може открито да му кажете от какво сте недоволни или какво ви пречи и какво е онова, което искате.