Почти веднага след това настъпи такова объркване, че надали можеше да се различат монетите, хората и пръстта под тях. Никой обаче не се опита да вземе повече, отколкото му се полага — изведнъж всички се бяха освободили от лукавството и недоволството си. Стиснали монетите в шепи, мъжете сякаш се преобразиха и всеки се втурна към мястото където работеше. Въздухът се напълни с шум от здрави удари на кирки и лопати. С викове на оживление, мъжете трупаха пръстта, мушкаха коловете през дръжките на кошниците, в които я изнасяха и накрал я изсипваха в чувалите. За първи път работеха с истинско желание. Потта, която сега обливаше телата им, наистина ги радваше и облекчаваше. Започнаха да си подвикват един другиму от въодушевление.
— Кой казва, че не можем да свършим бента за пет дни? Хей, помните ли голямото наводнение?
— Точно така. Тогава беше много по-тежко да спрем водите, дето придойдоха.
— Хайде! Да се напънем с всички сили!
— Каквото ще да става, аз няма да се откажа!
Само за половин ден свършиха повече работа, отколкото за предишните пет.
Вече нямаше нужда от камшиците на надзирателите и бастуна на Канбей. През нощта горяха големи огньове, през деня прахът от земята засенчваше слънцето. Най-сетне дигата бе почти готова.
Докато работата по бента напредваше, други се готвеха да отбият от коритата им седемте реки, които течаха около крепостта Такамацу. Там бяха впрегнати на работа почти двадесет хиляди души. Да се препречат и отклонят водите на Ашимори и Наруя се смяташе за най-трудната част от целия замисъл.
Чиновникът, поставен да отговаря за тази работа, често се оплакваше на Хидейоши:
— Всеки ден водата се покачва заради големите дъждове в планината. Просто не можем да намерим начин да я заприщим.
Предния ден Канбей бе отишъл заедно с Рокуро да огледат мястото. Той бързо схвана колко е трудно положението.
— Течението е толкова силно, че дори когато блъскахме вътре такива камъни, че за да ги отместим, трябваха двайсет-трийсет души, то веднага ги отнасяше.
Щом дори Канбей можеше да се връща само с оправдания, Хидейоши реши сам да отиде на реката, за да види с очите си как стоят работите. Щом обаче застана там и разбра докъде стига силата на стремителния бързей, сам се почувства безпомощен.
Рокуро се приближи към него, за да предложи едно свое хрумване:
— Ако нагоре към изворите насечем дървета и така както са, заедно с клоните, ги пуснем във водата, това може да забави малко течението.
Хрумването му бе изпълнено — в продължение на половин ден повече от хиляда работници изсичаха дърветата и ги хвърляха цели в реката. И това обаче не успя да укроти бързеите.
Следващото предложение на Рокуро бе да потопят на мястото, където искаха да издигнат бент, тридесет големи лодки, пълни с едри камъни.
Оказа се обаче невъзможно да прекарат съдовете срещу течението. Тогава наредиха по брега дъски, заляха ги с масло и с големи усилия издърпаха лодките на брега, за да ги потопят при устието на реката.
Междувременно голямата дига, която се простираше на цяла левга, беше завършена и побеснелите води на Ашимори се превърнаха в пяна и пръски, за да се насочат към равнината около крепостта Такамацу.
Горе-долу по същото време натам бяха подкарани и останалите шест реки. Само Наруя се бе оказала прекалено трудна за обуздаване.
От седмия ден на петия месец, когато започна работата, бяха минали две седмици. Сега всичко бе готово.
На двадесет и първия ден от петия месец четиридесетте хиляди войници на рода Мори, начело с Кикава и Кобаякава, стигнаха до границата. Един ден преди това околността на Такамацу се превърна в мътно езеро.
На сутринта на двадесет и първи Хидейоши застана заедно с военачалниците си пред своята шатра на връх Ишии и огледа свършеното.
У едни гледката предизвикваше възхита, у други — съжаление. Придошлите води, към които се бе прибавил и снощният валеж, бяха откъснали крепостта Такамацу в средата на голямо езеро. Външните каменни стени, подвижният мост, гората, покривите на къщите, селата, нивите им, оризищата и пътищата бяха изцяло потопени. Водата се изкачваше с всеки изминал час.
— Къде минава сега Ашимори?
В отговор на запитването на Хидейоши Канбей посочи към една група борове, която се мержелееше в западна посока.
— Нали виждате, че на онова място в дигата има отверстие от около четиристотин и петдесет лакътя. Оттам текат отбитите води на Ашимори.