Посетителят, съвсем естествено, получи най-доброто, което можеха да му предложат в Адзучи — жилище, обзавеждане, различни предмети за ползване, храна и саке, всички от най-изисканите. Това, с което Нобунага искаше да го зарадва повече, отколкото с всичко друго, можеше обаче да се намери и у скромните хора от народа — приятелство и доверие.
Тези две неща осигуряваха издръжливостта на техните отношения. Иеясу от своя страна безброй пъти бе доказвал, че е верен съюзник. Той сам много добре разбираше, че интересите му са тясно свързани с тези на Нобунага, въпреки себичността и своенравието, които проявяваше от време на време повелителят на Ода. Ето защо, макар понякога да бе отпивал от твърде горчива чаша, той поддържаше Нобунага и се бе зарекъл да му остане верен до край.
Ако някой проницателен и безпристрастен наблюдател се вгледаше в съюза на Нобунага и Иеясу, за да установи кой от тях е спечелил и кой — загубил, той почти сигурно щеше да стигне до извода, че връзката е била от полза и за двете страни. Макар по онова време Иеясу да бе още млад и тепърва да даваше насока на живота си, без неговото приятелство Нобунага никога не би стъпил в Адзучи. А ако Иеясу не се бе ползвал от помощта на Нобунага, слабата и малка област Микава никога нямаше да устои на натиска на своите съседи.
Но не само приятелството и общите цели свързваха двамата мъже. Характерите им очевидно също се допълваха. Честолюбието на Нобунага — и волята да го задоволи — бяха недостъпни дори за въображението на човек като Иеясу. Но Иеясу, както пръв Нобунага би признал, имаше добри страни, от които той самият бе лишен — търпеливост, скромност и умение да пази силите си. А и самият Иеясу изглежда не кроеше големи планове за себе си. Грижеше се за ползата на своята област, но никога не даваше с това на своя съюзник причина за загриженост. Винаги осигуряваше на Нобунага твърда опора срещу общите им противници и като невидима крепост бранеше неговия тил.
С други думи, Микава бе идеалният съюзник, а Иеясу — надежден приятел. Като обърнеше поглед към трудностите и опасностите, които бяха посрещали през последните двадесет години, Нобунага винаги усещаше подтик да назове Иеясу „верен стар другар“. В него той виждаше човека с най-големи заслуги за това мечтата му за Адзучи да се превърне в действителност.
През време на угощението Иеясу на няколко пъти благодари на Нобунага за искреното гостоприемство, но не успяваше да се избави от усещането, че някой отсъства. Накрая попита Нобунага:
— Не беше ли господарят Мицухиде натоварен с подготовката на това празненство? Какво стана с него? Днес не съм го виждал изобщо, а и вчера не дойде на театралното представление.
— А, Мицухиде ли? — отвърна Нобунага. — Върна се в крепостта Сакамото. Трябваше да потегли така бързо, че не му остана време да дойде да се сбогува.
Гласът на Нобунага звучеше ведро и открито. В говора му не се долавяше никакво особено вълнение.
Иеясу обаче бе малко загрижен. В града се носеха тревожни слухове. Краткият и ясен отговор на Нобунага обаче изглежда ги опровергаваше и Иеясу реши да не отваря повече дума за това.
Въпреки това, когато се върна тази вечер в жилището си, той изслуша, каквото неговите служители бяха чули за заминаването на Мицухиде. Стана му ясно, че положението е достатъчно объркано, за да заслужава внимание. Чу различните разкази за станалото и по тях се опита да възстанови причината за внезапното заминаване на Мицухиде.
Всичко стана в деня на пристигането на Иеясу. Нобунага, без предварително предупреждение, направи оглед на кухните. Беше дъждовният сезон и влажният въздух тегнеше над Адзучи. Мирисът на сурова риба и мариновани зеленчуци дразнеше ноздрите. Освен това храните, които бяха докарали в големи количества от Сакай и Киото, стояха пръснати навсякъде в ужасен безпорядък. Над тях и пред лицето на Нобунага жужаха мухи.
— Тук вони! — изръмжа той сърдито.
Докато вървеше към стаята за готвене, продължи, без да се обръща към никого в частност:
— Що за работа е това? Цялата тази мръсотия! Това разхитителство! Нима ще готвите за нашия почитаем гост в това мръсно място? Развалена риба ли ще му поднасяте? Да се изхвърли всичко тук!
Гневът на Нобунага бе съвсем неочакван и прислужниците в кухнята се проснаха уплашени в нозете му. Гледката будеше съжаление. Мицухиде остана за няколко дни почти без сън и направи всичко възможно да бъдат купени най-добрите продукти и да бъдат приготвени най-изисканите ястия. Той постоянно надзираваше служителите и работниците в кухнята. Сега едва успя да повярва на ушите си. Изтича стреснат напред и се просна по очи пред своя господар. Неприятната миризма, започна да обяснява, със сигурност не е причинена от развалена риба.