По време на този поход Мицухиде бе изложен в лагера в Сува на нетърпимо унижение. Това не остана скрито от неговите служители. Защо Нобунага започна да тормози така техния господар?
Сегашната изненада обаче беше най-неприятната от всички. Гостите — господарят Иеясу и неговите служители, благородниците от Киото, останалите военачалници на рода Ода — до един ще разберат какво се е случило. Такава обида се равняваше на всенародно опозоряване.
И унижение като това бе непоносимо за един самурай.
— Конят ви, господарю — каза Масатака.
Служителите още не бяха забелязали, че някой извежда коня на Мицухиде. Поразени от станалото през деня, те продължаваха да обсъждат събитието.
Тъкмо когато Мицухиде се канеше да тръгва, някакъв конник спря пред портата и слезе от седлото си. Беше пратеник от Нобунага.
— Тръгвате ли, господарю Мицухиде? — попита той.
— Още не. Реших да отида повторно до крепостта и преди да потегля, да поднеса почитанията си на господаря Нобунага и господаря Иеясу.
— Господарят Нобунага се тревожеше да не решите да постъпите така. Прати ме тук да ви кажа, че при условие, че бързате толкова, както сега, няма да е нужно да отивате до крепостта.
— Какво? Ново нареждане ли ми носите? — учуди се Мицухиде.
Веднага влезе обратно в дома, седна и внимателно се приготви да изслуша поредното желание на своя господар.
Днешното ми нареждане да Ви освободя от Вашите задължения и да напуснете все още е в сила както преди, но имам да добавя нещо по повод на заминаването Ви за западните области. Отрядите на Акечи трябва да настъпят от Таджима в Инаба. Спокойно можете да навлезете в областта на Мори Терумото. Не бездействайте и не оставяйте времето да минава напразно. Върнете се веднага в Тамба, пригответе своите части за битка и прикрийте фланга на Хидейоши покрай пътя за Санин. Самият аз скоро ще потегля след вас на запад. Не губете време — може да пропуснем една добра възможност за военен успех.
Мицухиде се просна по очи на земята и заяви, че ще изпълни нареждането до последната буква. После, след като изглежда му се стори, че е прекалил с покорството си, той седна, вдигна поглед право към вестоносеца и добави:
— Моля ви, предайте на Негово Височество отговора ми така, както намерите за подходящо.
Отиде да изпрати посетителя до входа. Вятърът преминаваше със свистене през почти празните стаи и при всяка крачка го караше да потръпва.
„Допреди няколко години, всякога, когато се готвех да тръгна обратно, той, дори това да беше посред нощ, пожелаваше да ме види. Колко често ми е казвал: «Елате на чашка чай» или «Ако тръгвате утре рано, отбийте се при мен, преди да е съмнало». Защо сега ме е намразил толкова? Пратил е дори вестоносец, за да не трябва да се среща с мен лично.“
„Не мисли за това. Не мисли.“ Колкото по-старателно се опитваше да забрави какво се е случило, толкова повече негодуванието растеше и сърцето му се изпълваше с ропот. Думите на недоволство напираха навън като мехурчета в застояла вода.
— За какво са пък тези цветя? И те са безполезни.
Мицухиде протегна ръка към голямата ваза в нишата и изсипа цветята, които бяха красиво подредени в нея. Водата се разля шумно по пода.
— Да тръгваме! Време е за път! Готови ли сте? — извика той на служителите си.
Вдигна вазата над главата си, прицели се в един широк каменен праг и я хвърли с всичка сила към него. Съдът се разби сред фонтан, който опръска лицето и гърдите на Мицухиде. В звука от строшаването му имаше нещо успокоително. Господарят вдигна мокрото си лице нагоре, към пустото небе и се изсмя високо. Смехът му отекна самотно наоколо.
Беше късно през нощта. Над къщата се спусна мъгла, въздухът стана горещ и влажен. Служителите на Мицухиде вече се бяха приготвили за път и стояха строени пред портата. Конете цвилеха, вдигнали глави към ниските дъждовни облаци.
— Приготвили ли сте нещо за дъжд? — попита един от служителите и отново погледна към портата.
— Тази вечер не свети и една звезда. Ако завали, ще ни е трудно да се придвижим по пътищата. По-добре да си вземем няколко факли в запас — обади се на висок глас друг.
Лицата на самураите бяха мрачни досущ като нощното небе. Очите им бяха пълни с гняв, горчивина и разочарование. Много скоро чуха гласа на Мицухиде, който заедно с още няколко мъже излезе на кон от портата.
— Сакамото е почти на един хвърлей място — каза той. — Дори и да завали, трябва да пристигнем там скоро.
Щом чуха необичайно бодрия глас на господаря си, служителите останаха преди всичко изненадани.