Седнаха под лъчите на бледата светлина, която влизаше през полупрозрачните хартиени врати на постройката. Водата в чайника вече кипеше от известно време и сега бълбукането й бе още по-приятно за ухото. На полето на боя Мицухару много пъти бе показвал своята воинска храброст, но тук пред огнището ставаше напълно различен човек.
— Е, да не се занимаваме сега с чая. Какво ви измъчва?
Подканени така да говорят, тримата мъже се заоглеждаха един другиго. Накрая Денго, който изглежда бе набрал най-много смелост, започна:
— Това е направо нетърпимо, господарю Мицухару… Трудно ми е изобщо да говоря за него…
И той прикри с ръкава на своята дясна ръка сълзите си.
Другите двама не заплакаха, но трудно можеха да скрият подпухналите си клепачи.
— Нещо случило ли се е?
Мицухару бе съвсем спокоен и тримата му събеседници бързо дойдоха на себе си. Сякаш бяха очаквали да преминат през огън, а сега срещаха само вода. Домакинът забеляза тревогата в погледите им, но остана безразличен.
— Истината е — продължи той, — че това внезапно завръщане означава, че господарят Нобунага се е обидил от нещо. Защо господарят Мицухиде бе освободен от задълженията си по подготовката на пиршеството?
Пръв отвърна Денго:
— Господарят Мицухиде е наш повелител, но ние не сме слепи и тесногръди, та да укоряваме господаря Нобунага безоснователно. Този път наистина много усилия положихме да разберем повода за постъпката на господаря, за да ни стане ясно по какви точно причини и заради каква вина бе отстранен господарят Мицухиде. Станалото е наистина крайно необичайно.
Гърлото на Денго толкова пресъхна, че той не можеше да продължи да говори. Йомода Масатака му се притече на помощ и продължи неговата мисъл.
— Опитахме се да намерим оправдание в предположението, че е имало някаква политическа подбуда, но както и да оглеждахме нещата, не успяхме да открием нищо такова. Явно господарят Нобунага е замислял приема доста отдавна. Защо в последния ден ще отстрани този, на когото е поверил подготовката му и ще постави на негово място някой друг? Изглежда, такава проява на вътрешни дрязги е била нарочно замислена, за да стане видна за госта му, господаря Иеясу.
Генемон продължи нататък:
— Като погледна станалото — така, както го представиха моите спътници — мога да открия само една причина за него и тя изобщо не е оправдана. Постоянната враждебност на господаря Нобунага през последните години го кара да гледа с неодобрение на всичко, което върши господарят Мицухиде. Накрая чувствата му съвсем открито излязоха наяве и така се стигна дотук.
Тримата мъже млъкнаха. Имаше още цял куп неща, за които биха искали да разкажат. След покоряването на Кай например, Нобунага блъсна Мицухиде на дървения под на коридора, нарече го „Тиквоглавец“ и му заповяда да напусне. Господарят им понесе тази обида пред всички, а в Адзучи бе на много пъти унижаван по същия начин. Случки като тази, чието изброяване можеше да продължи безкрайно, сочеха враждебността на Нобунага към Мицухиде и даваха храна за сплетни между служителите на останалите родове. Мицухару бе близък сродник на Мицухиде и по тази причина добре знаеше всичко, което се е случило.
Той изслуша посетителите без ни най-малка промяна в изражението на лицето си.
— Е, значи господарят Мицухиде е бил отстранен безпричинно, така ли? За мен е облекчение да чуя това. И други родове са печелили благоволението или враждебността на господаря Нобунага в зависимост от неговото настроение.
Израженията по лицата на тримата изведнъж се промениха. Устните на Денго неволно се сбърчиха и той с рязко движение се премести по-близо до Мицухару.
— И значи това е облекчение за вас?
— Трябва ли да се повтарям? Вината не е на нашия господар и ако това е станало, просто защото господарят Нобунага не е бил в настроение, господарят Мицухиде би трябвало да оправи нещата, щом господарят Нобунага дойде в по-добро разположение на духа.
Гласът на Денго ставаше все по-развълнуван.
— А не гледате ли на господаря Мицухиде като на някакъв човек, който трябва да раболепничи пред повелителя си, за да спечели неговото благоволение? И това ли трябва да мислим за господаря Акечи Мицухиде? Не намирате ли, че с тези обиди и унижения той е бил докаран до ръба на самоунищожението?
— Вените по слепоочията ви малко са се издули, Денго. Успокойте се.
— От две нощи не ме хваща сън. Не мога да остана спокоен като вас, господарю. Моят повелител и служителите му се затрупани с несправедливост, насмешка, обиди и всякакви укори.
— Ето защо ви моля да се успокоите и да се опитате две или три нощи да поспите.