— Всичко това трябва да стане скоро — усмихна се Нобунага на закачката на възрастния мъж.
Сошицу умееше да говори с откровеност, непозната за военачалниците на Нобунага. От време на време в хода на разговора това караше Нобутада и Нагато да се чувстват неудобно. Дали наистина е редно, питаха се те, тези търговци да разговарят с господаря им по такъв начин. От друга страна се чудеха с какво двама души от простолюдието са заслужили благоволението на Нобунага. Надали неговите приятелски чувства се дължат само на уменията им в чайната церемония.
Разговорът отегчаваше Нобутада. Едва когато баща му и двамата търговци заприказваха за южните земи, неговият интерес се събуди. Всичко това бе за него ново и пораждаше в главата му младежки мечти и дръзки планове.
Независимо от това колко всъщност знаят за южните земи, всички начетени хора по онова време се интересуваха живо от тях. Самата сърцевина на японската култура се променяше под действието на приливната вълна от задморски новости. На първо място сред тях беше огнестрелното оръжие.
Много от достъпните знания за юга бяха донесени от християнски проповедници от Испания и Португалия; хора като Сошицу и Сотан обаче бяха започнали търговията си още преди идването на свещениците. Техните кораби плаваха до Корея и оттам стигаха Китай, Амой и Камбоджа. Бяха научили за богатствата на презморските страни не от християнските, а от японските пирати, чието свърталище бе околността на Хаката, на остров Кюшу.
Сотан бе наследил препитанието си от своя баща и имаше търговски кантори на Лусон, в Сиам и в Камбоджа. Смята се, че той е човекът, който пръв внесъл семе на восъчно дърво от Китай и развил цяло производство на восък, благодарение на което нощите в Япония вече не били толкова тъмни и хората започнали да се радват на светлината на многобройни лампи. Нему също се приписват подобренията в железодобива, свързани със заимствани отвън нови начини за топене на метала.
Сошицу също бе свързан с презморската търговия и беше в родствени връзки със Сотан. На остров Кюшу нямаше и един господар, който да не е взимал от него пари на заем. Притежаваше повече от десет големи морски кораби и стотина по-малки съда.
Нямаше да е преувеличено да се каже, че почти всичките си знания за външния свят Нобунага бе почерпил от пиенето на чай с тези двама мъже. И сега той бе погълнат от разговора. Докато слушаше, от време на време протягаше ръка да си вземе поредната европейска сладка. Като забеляза колко му се услаждат, Сошицу отбеляза:
— Правени са с нещо, което наричат захар, тъй че внимавайте да не преядете от тях преди лягане.
— Да не би тази захар да е отровна? — учуди се Нобунага.
— Не е, но в никакъв случай не е и особено полезна — отвърна Сошицу. — Храната във варварските земи е гъста и питателна, докато нашите японски ястия са по-леки. Тези сладкиши са много по-сладки от нашите сушени портокали или оризови сладки. Веднъж щом сте опитали захар, японските ни сладости няма вече да ви задоволяват.
— Вече много такава захар ли се внася на Кюшу?
— Не чак толкова. Тъй като един товар от нея се равнява на същото тегло злато, продажбите ни не са особено високи. Замислил съм да внеса малко захарни растения и да ги засадя в някоя по-топла област, но се питам дали захарта, също както и тютюна, е наистина добра за хората, та да бъде отглеждана в Япония.
— Съвсем ме изненадвате — засмя се Нобунага. — Оставете тези предразсъдъци. Няма значение дали нещо е полезно или вредно. Просто внесете всички тези неща тук, за да има промяна и разнообразие. Пред очите ни от западните и южните морета проникват какви ли не неща. Не можем да спрем този прилив на новото.
— Приветствам вашата търпимост, господарю. Мислене като вашето, разбира се, със сигурност би било от голяма полза за сделките ни. Питам се обаче дали можем да оставим нещата така.
— Без съмнение трябва да ги оставим. Донасяйте тук колкото се може по-бързо всичко ново, което срещате по пътя си.
— Ще изпълним желанието ви, господарю.
— Или ако не успеете да донесете всичко, тогава опитайте от него, предъвчете го добре и останалото изплюйте — добави Нобунага.
— Да го изплюем ли?
— Сдъвчете го хубаво, приемете в страната си това, което е добро за нея, а останалото изплюйте. Ако всички в Япония — воини, земеделци, търговци, занаятчии — схванат добре това, което искам да кажа, възприемането на нищо чуждо няма да ни създаде грижи.
— Не, нещата не може да станат по този начин.
Сошицу махна отсечено с ръка. Решително не споделяше мнението на Нобунага и побърза да изрази своето становище за насоките на управлението: