После се обърна към придружителите си и попита:
— Нямаме барабан, но бихте ли могли да пляскате и да припявате?
Изправи се в малката лодка и разтвори едно бяло ветрило. Дъното се разклати леко от движенията му под ритъма на пляскащите ръце. По езерото се появиха леки вълнички. Мосуке нямаше сила да го погледне и провеси глава.
Веднага щом пеенето спря, Мунехару отново се обади с ясен глас:
— Моля, гледайте внимателно, генерал Мосуке.
Свидетелят вдигна поглед и видя, че Мунехару е коленичил и разрязал стомаха си със сабята право по средата. Докато говореше, вътрешността на лодката цялата почервеня от кръвта му.
— И аз идвам с теб, братко! — извика Гесшо и също заби сабята под гърдите си.
След това служителите на Мунехару предадоха на Мосуке кутия с неговата отрязана глава. Върнаха се в Такамацу и последваха господаря си в отвъдното.
Щом пристигна в храма Джихоин, Мосуке разказа на Хидейоши за сепукуто на Мунехару и остави главата му пред неговото походно столче.
— Толкова жалко е това — възкликна Хидейоши. — Мунехару бе превъзходен самурай.
Никога не бе изглеждал по-развълнуван. Скоро след това обаче повика Екей при себе си. Щом монахът дойде, Хидейоши веднага му показа един изписан лист хартия.
— Сега остава само да си разменим писмени обещания. Погледнете какво съм написал и аз после ще пратя вестоносец за обещанието на Мори.
Екей прегледа листа и почтително го върна на Хидейоши. Този помоли за четка и се подписа. След това поряза малкото си пръстче и скрепи подписа си с кръв. Договорът бе готов.
След няколко часа над стана на Мори премина вълна удивление и разочарование. Узнали бяха за смъртта на Нобунага. Онази част от обкръжението на Терумото, която по начало се противопоставяше на мира, сега настоя за незабавно нападение над Хидейоши.
— Бяхме измамени!
— Това копеле успя да ни излъже!
— Да скъсаме този договор на парчета!
— Не са ни измамили — отвърна твърдо Кобаякава. — Ние, а не Хидейоши, започнахме преговори за мир. А и е нямало начин той да предвиди това злощастие в Киото.
Брат му Кикава, поддръжник на онези, които настояваха за подновяване на сраженията, се обърна към Терумото:
— Смъртта на Нобунага значи гибел за отрядите на Ода. Сега те няма да могат да се мерят с нашите. А Хидейоши е най-вероятният наследник на Нобунага и сега ще е най-лесно да го нападнем, още повече като се вземе предвид колко е слаб тилът му. Направим ли това, властта над Империята ще бъде в наши ръце.
— Не, не съм съгласен — възрази Кобаякава. — Сега Хидейоши е единственият, който може да възстанови реда и спокойствието. Освен това стара самурайска поговорка е да не нападаш врага си, когато скърби. Ако сега нарушим договора, нападнем го и той оцелее, след това ще се върне на запад, за да си отмъсти.
— Но не можем да си позволим да изпускаме тази възможност — настоя Кикава.
Като последно средство да подкрепи думите си Кобаякава напомни предсмъртната заръка на техния предишен господар: „Родът трябва да защитава своите собствени граници. Колкото и силни и могъщи да станем, не бива да излизаме вън от западните области.“
Дойде време повелителят на Мори да вземе решението си.
— Съгласен съм с моя чичо Кобаякава — заяви той. — Няма да престъпваме договора и повторно да правим от Хидейоши наш враг.
Тайното съвещание приключи на вечерта на четвъртия ден от месеца. Докато се връщаха в лагера си, двамата военачалници срещнаха отряд свои разузнавачи. Началникът им махна възбудено с ръка към тъмното и каза:
— Укита започват да изтеглят частите си.
Като чу това, Кикава цъкна с език. Изпуснаха възможността. Кобаякава отгатна мислите на по-стария си брат.
— Съжаляваш ли сега? — попита го той.
— Естествено.
— Е, ако предположим, че ние поемехме властта над страната — продължи по-младият, — мислиш ли, че ти щеше да си този, който ще управлява?
Последва мълчание.
— Изглежда, след като не казваш нищо, не мислиш така. Когато държавата се управлява от някой без необходимите способности, това води до сигурен безпорядък. Падането на рода Мори не ще е нищо в сравнение с това.
— Не казвай нищо повече, разбрах те — прекъсна го Кикава и се извърна настрани.
Вдигна тъжен поглед към нощното небе над западните области и се напрегна да спре сълзите, които заплашваха да потекат по бузите му.
Погребална служба с кръв
Мирният договор бе предизвикан от необходимостта за незабавно изтегляне на отрядите на Ода. Още същата нощ съюзниците на Хидейоши, Укита, започнаха отстъплението си. От главния лагер на Хидейоши обаче не си тръгна и един войник. На сутринта на петия ден господарят все така не се беше помръднал. Умът му вече бързаше към столицата, но той с нищо не даваше знак, че се готви да вдига стана си.