— Накарай веднага да разгласят на войниците следното: при първото надуване на раковината цялата войска трябва да си изяде дажбите, при второто обозът да потегля напред и при третото — всички да се съберат пред крепостта.
После повика Хикоемон и чиновниците, които отговарят за хазната и хамбарите.
— Колко пари ни бяха останали? — попита.
— Около седемстотин и петдесет мерки сребро и над осемстотин къса злато — отвърна служителят.
Хидейоши се обърна към Хикоемон и нареди:
— Вземете и разпределете това между хората, на всекиго каквато заплата е получавал.
После поиска да узнае колко ориз е останал в складовете за храна и добави:
— Тук не ни чака обсада и няма нужда да пазим запаси от ориз. Раздайте на служителите по пет месечни дажби.
Излезе от банята и отиде право при чакащия го вестоносец от Нагахама. Беше оставил там майка си и съпругата си и постоянно се безпокоеше за тях.
— Добре ли са те? Случило ли се е нещо? — попита Хидейоши, веднага щом видя коленичилия пред него пратеник.
— Почитаемите ви майка и съпруга са и двете в добро здраве.
— Наистина ли? Е, тогава да не би някой да е нападнал крепостта Нагахама?
— Пратиха ме оттам при вас на четвърти сутринта. Тогава един малък вражески отряд тъкмо се готвеше за пристъп.
— На Акечи ли беше?
— Не, ронини на Асай, съюзили се с Акечи. Според слуха, който чух по пътя обаче, сега към Нагахама е тръгнала голяма вражеска сила.
— И какво се готвеха да правят в Нагахама?
— Хората не са достатъчно, за да издържат на обсада. В случай на заплаха възнамеряват да преместят семейството ви на някое скришно място в планината.
Вестоносецът постави пред Хидейоши едно писмо. Беше от Нене. Като съпруга на господаря тя беше длъжна да се грижи в негово отсъствие за всичко. Макар сигурно да бе писала в минута на несигурност и общо объркване, почеркът й бе равен. Съдържанието обаче ясно сочеше, че това писмо може да се окаже последното, което праща:
Ако се случи най-лошото, аз Ви уверявам, господарю, че Вашата съпруга няма с нищо да посрами името Ви. Сега най-важната грижа за майка Ви и за мене е да превъзмогнете трудностите пред Вас.
Първият призив на раковината проехтя над крепостта и града под нея.
Хидейоши даде последни указания на служителите си в Химеджи:
— Победата и поражението са в ръцете на съдбата, но ако бъда надвит от Мицухиде, подпалете крепостта, така че нищо да не остане от нея. Трябва да бъдем храбри, по примера на онзи, който загина в храма Хоно.
Прозвуча втори призив и обозът потегли на път. Щом слънцето започна да клони на запад, Хидейоши накара да поставят походното му столче пред крепостта и да надуят раковината за трети път. Нощта се спускаше над широките ниви и наредените покрай крайбрежния път борове. От вечерта до доста след полунощ пред храма Химеджи отекваше тропотът на десет хиляди чифта нозе — мъжете се строяваха за поход.
Пукна се зората и очертанията на боровете едно по едно изплуваха от мрака. На изток наситеночервеното утринно слънце се издигна на хоризонта над езерото Харима, показа се между облаците и сякаш подканяше хората да потеглят напред.
— Погледнете! — извика Хидейоши. — Имаме добър вятър. Флаговете и знамената ни се веят на изток. Знам, че съдбата на човек е несигурна. Не знаем дали ще доживеем да видим утрешния изгрев, но сега небето ни сочи пътя напред. Да нададем бойния си вик, за да чуе това небе, че тръгваме в поход.
За десет дни от смъртта на Нобунага положението в страната рязко се промени. В Киото след случката в храма Хоно хората изпитваха непрестанно безпокойство. Двамата старши военачалници на Нобунага, Шибата Кацуие и Такигава Кадзумасу, бяха надалеч; Токугава Иеясу се оттегли в собствената си област; за Хосокава Фуджитака и Цуцуи Джункей не беше ясно чия страна са взели, а Нива Нагахиде бе в Осака.
На единадесети сутринта като вятър се разнесе слухът, че войската на Хидейоши е пристигнала в Амагазаки, до Киото. Мнозина не можеха да повярват. Имаше и други слухове — че господарят Иеясу е тръгнал на запад, че Нобуо, най-големият от оцелелите синове на Нобунага, подготвя ответен удар, че тук или там Акечи вече са влезли в сражение. Най-правдоподобна изглеждаше мълвата, че войската на Хидейоши още е задържана от Мори при Такамацу. Само онези, които добре познаваха Хидейоши, не се заблуждаваха по този начин.
Умението, което той прояви през последните пет години в похода срещу западните области, накара много от останалите пълководци на Нобунага да го оценят по достойнство. Между тези бяха Нива Нагахиде, Накагава Себей, Такаяма Укон и Икеда Шоню. В неотстъпчивостта на Хидейоши пред толкова много изпитания те виждаха непреклонна преданост към предишния им господар. Щом чуха, че е сключил мир с Мори и сега с пълна скорост настъпва към столицата, те с радост си помислиха, че очакванията им са се оправдали. Докато Хидейоши напредваше на изток, те му пратиха бързи съобщения, като го подканваха да бърза и го осведомяваха за последните придвижвания на отрядите на Акечи.