— Учудвате ни с бързината си — заговори Себей. — Трябва изобщо да не сте спали по пътя от Такамацу дотук. Радваме се да ви видим в добро здраве — завърши той, докато се мъчеше да потисне смеха в гърлото си.
— Всъщност — отвърна благовъзпитано Хидейоши, — сведенията, които ми пращахте, ни бяха от голяма полза. Благодарение на тях можех да следя придвижванията на Акечи и още по-важно — бях уверен, че вие двамата сте мои съюзници.
Нито Себей, нито Укон не бяха толкова наивни да се поддадат на такова ласкателство. Сякаш не чули последната бележка на Хидейоши, те веднага се заеха да му дават съвети.
— Кога ще потегляте за Осака? Там е господарят Нобутака с господаря Нива.
— Сега нямам време да стигна до Осака, а и врагът ни не е там. Тази сутрин пратих вестоносец.
— Господарят Нобутака е третият син на господаря Нобунага. Не би ли трябвало първо да се срещнете с него?
— Аз го моля да дойде тук. Поисках от него да участва в предстоящото сражение. Тази битка ще бъде като възпоменателна служба за господаря Нобунага. Господарят Нобутака е заедно с Нива, така че сметнах за излишно да се придържам към официалностите. Утре той със сигурност ще бъде в стана ни.
— А Икеда Шоню?
— Ще се срещнем и с него. Не съм го виждал лично, но той прати вестоносец, по който уверява, че ни поддържа.
Хидейоши явно бе уверен в подкрепата, която ще получи. Дори Хосокава Фуджитака отказал да премине на страната на Мицухиде, въпреки поканата на последния. Вместо това пратил един от служителите си да каже на Хидейоши, че няма да влезе в съюз с метежника. И Хидейоши тържествуващо обяви на гостите си, че такъв род вярност не само е присъща на всички честни хора, но и дава опора на военното съсловие.
Накрая, след като бяха обсъдили различни други въпроси, Себей и Укон поискаха да предадат на Хидейоши заложниците, които бяха довели със себе си като гаранция за своята вярност.
— Няма нужда от такива неща — отвърна засмян Хидейоши. — Познавам и двама ви добре. Веднага пратете тези деца обратно в крепостите си.
Същият ден Икеда Шоню, който се познаваше с Хидейоши още от ранните им дни в крепостта Кийосу, се присъедини към общите сили. Точно преди да потегли сутринта на бой, Шоню също обръсна главата си.
— Какво? И вие ли сте се обръснал? — попита Хидейоши, щом видя своя приятел.
— По съвпадение и двамата сме постъпили по същия начин.
— Значи мислим еднакво.
Нямаше нужда нито Хидейоши, нито Шоню да казват нещо повече. Последният прибави своите четири хиляди към обединената войска. Хидейоши потегли с армия от десет хиляди души, но сега, след пристигането на двете хиляди на Укон, две хиляди и петстотинте на Себей, хилядата на Хачия и четирихилядния отряд на Икеда, силата му надвишаваше двадесет хиляди.
На първия военен съвет Себей и Укон неочаквано влязоха в спор помежду си. Никой от двамата не искаше да отстъпи.
— Стар самурайски обичай е челните отряди да се водят от господаря на онази крепост, която се намира най-близо до неприятеля — настояваше Укон. — Няма никаква причина моите хора да вървят след тези на Себей.
Но Себей отказваше да отстъпи.
— Мястото в битката няма нищо общо с това колко близо до противника е нечия крепост. От значение са размерът на отрядите и качествата на техния предводител.
— Е, да не би да твърдите, че аз не съм достоен да тръгна пръв срещу неприятеля?
— За вас не мога да кажа нищо. Но съм твърд в намерението си да не отстъпвам моето място на никого. Никой не може да ме разколебае — в тази битка желая аз да съм в първата редица. Аз, Накагава Себей, ще изпълня пръв заповедта за настъпление.
И Себей, и Укон настояваха пред Хидейоши да получат почетната длъжност за себе си. Седнал на походното столче, последният взе решение досущ като главнокомандващ.
— И двамата говорихте убедително, значи най-добре би било Себей да вземе едната страна на челното поделение, а Укон — другата. И от двама ви очаквам дела, достойни за това, което сега говорите.
През време на целия съвет пристигаха съгледвачи, които да докладват за положението.
— Господарят Мицухиде се е изтеглил от Хорагамине и съсредоточава силите си в околността на Ямадзаки и Енмьоджи. Изглеждаше също, че се отдръпва към крепостта Сакамото, но тази сутрин внезапно подреди отрядите си като за нападение и една част от войската му напредва към крепостта Шорюджи.
При това известие изразът по лицата на военачалниците стана напрегнат. Разстоянието от техния стан в Амагазаки до Ямадзаки можеше да се измине с един пристъп. Вече долавяха присъствието на врага в околността.
Себей и Укон, които бяха натоварени с ръководството на първата линия, се изправиха и попитаха: