— Не трябва ли веднага да настъпим към Ямадзаки?
Хидейоши отвърна бавно, сякаш не забелязваше вълнението на хората и сложността на положението:
— Мисля, че трябва още един ден да изчакаме тук, докато пристигне господарят Нобутака. Очевидно в течение на цяла нощ и половин ден, когато ще чакаме, преимуществото на изненадата ще ни се изплъзне, но аз бих искал в битката да участва един от синовете на покойния ни господар. Не желая да поставям господаря Нобутака в такова положение, че да съжалява през остатъка от живота си и да не може после да погледне света в очите.
— Но ако междувременно врагът успее да заеме по-благоприятно положение?
— Е, разбира се, всяко нещо си има граници. До утре, каквото и да стане, ще трябва да потеглим за Ямадзаки. Веднага щом сме се събрали там с цялата войска, ще можем отново да се посъветваме. Между това и двамата ще е добре да тръгнете напред и да заемете предните линии.
Себей и Укон излязоха навън. Челните части щяха да потеглят в следния ред: първо отрядът на Такаяма, после — на Нагава и трети — този на Икеда.
Веднага щом излязоха от Тонда, двете хиляди на Такаяма се спуснаха напред, сякаш вече са зърнали войската на противника. Докато гледаха праха, вдигнат от конете им, Себей и всички останали на втора линия се чудеха дали силите на Акечи не са стигнали вече в Ямадзаки.
— Дори и така да е, пак бързат прекалено много — отбеляза някой с подозрение.
Веднага щом влязоха в село Ямадзаки, хората на Укон затвориха всички порти, които водят към града и дори започнаха да задържат минувачите по страничните пътища в околността.
Пристигналият след малко отряд на Накагава се сблъска с тези препятствия и изведнъж всички разбраха причината Укон да бърза толкова много — не можеше да остави друг някой да стои пред него. Себей остави благоприятното място край селото и веднага се отправи към един хълм на име Тенодзан.
В край сметка Хидейоши остави своите отряди да пренощуват в Тонда, но на следващия ден получи най-сетне вест, че Нобутака и Нива са стигнали до река Йодо.
Веднага щом научи това, Хидейоши скочи на крака и почти прекатури походното си столче от радост.
— Кон! Доведете ми кон! — нареди той.
Качи се на седлото, обърна се към хората на портата и извика:
— Отивам да посрещна господаря Нобутака!
После пришпори животното към река Йодо.
Широкото течение почти бе излязло от бреговете. Силите на Нобутака бяха разделени на две части от съответно четири и три хиляди души.
— Къде е господарят Нобутака? — провикна се Хидейоши, като слизаше от седлото между потните войници.
Никой не успя да го познае.
— Аз съм, Хидейоши — заяви той.
Войниците зинаха от изненада.
Не изчака да го поздравят тържествено. Проправи си път през навалицата и се насочи към дървото, под което Нобутака бе забил своето знаме.
Синът на Нобунага, заобиколен от пълководците си, седеше на походното столче и бе засенчил очите си срещу слънчевите отражения във водата. Изведнъж се обърна и видя към него да тича Хидейоши, който в същото време му викаше нещо. В мига, в който го зърна, Нобутака усети прилив на благодарност. Пред него бе многогодишен служител на неговия баща, но сегашните постъпки на Хидейоши далеч надминаваха обикновената преданост на служителя към неговия господар. Очите на Нобутака блестяха с вълнение, каквото обикновено изпитваме само при среща с кръвни сродници.
— Хидейоши! — извика Нобутака.
Без да изчака той да му подаде ръката си, Хидейоши бързо пристъпи към него и здраво я стисна.
— Господарю Нобутака! — бяха само думите му.
Никой не каза нищо повече, но в очите им можеше да се прочете много. Сълзи се стичаха по бузите. С тези сълзи Нобутака даваше пред един от служителите на рода израз на всичките свои чувства към починалия баща. Хидейоши разбираше какво става в сърцето на младия мъж. Най-сетне пусна ръката, която така силно бе стискал и същевременно коленичи на земята.
— Толкова е хубаво, че дойдохте. Нямам време да говоря повече, а и в сърцето ми няма нищо друго. Просто съм благодарен, че сега съм с вас и твърдо вярвам, че на небето душата на баща ви ще остане доволна от това, което става днес. Най-сетне, струва ми се, успявам да ви изразя своята почит и да изпълня служителския си дълг. За първи път, откакто превзех Такамацу, се почувствах щастлив.
По-късно същия ден Хидейоши покани Нобутака да го придружи обратно до неговия стан в Тонда. Двамата заедно тръгнаха към Ямадзаки.
Пристигнаха там в Часа на маймуната. Десетте хиляди души от войската им се присъединиха към осем хиляди и петстотинте от трите предни отряда. Сега в планината и самото село нямаше място, където да не се виждат коне и войници.