— Току-що пристигна вестта, че войската на Акечи е нападнала отряда на Накагава в полите на планината, източно от Тенодзан.
Сега бе времето за нападение. И Хидейоши даде на цялата войска заповед на удари по врага.
На девети сутринта, когато Хидейоши потегляше от Химеджи, Мицухиде се върна в Киото. От убийството на Нобунага бе минала по-малко от седмица.
На втори, в Часа на Овена, докато руините на храма Хоно още димяха, Мицухиде тръгна от Киото да нападне Адзучи. Но още на първата си крачка към столицата Мицухиде срещна преграда — на брода при Сета. Сутринта прати писмо, в което искаше от крепостта Сета да се предаде, но началникът на укреплението нареди да убият пратеника и подпали крепостта заедно със съседния й мост.
Така отрядите на Акечи се оказаха неспособни да прекосят реката. Погледът на Мицухиде пламтеше от негодувание. Овъглените останки на моста сякаш му се присмиваха. Светът не винаги е такъв, какъвто ни се иска да бъде.
Принуден да се върне в Сакамото, Мицухиде прекара два-три безплодни дни в чакане мостът да бъде поправен. Когато най-сетне пристигна обаче в Адзучи, градът бе изоставен и в голямата крепост ги нямаше нито повелителите, нито подчинените им. По улиците не се виждаше нищо за продан, дори и табелите на магазините бяха изчезнали. Семейството на Нобунага бе побягнало, но в бързината изостави по принуда златните и сребърни съкровища на господаря и неговата сбирка от художествени произведения.
След като отрядите му заеха крепостта, Мицухиде разгледа всичко това, но видът му не го накара да се почувства по-богат.
„Не за това мечтаех, помисли си той, и ще бъде срамно, ако хората си помислят обратното.“
Накара да разпределят цялото злато и сребро в съкровищницата като възнаграждение между хората му. Редниците получиха седемстотин жълтици, а най-високопоставените военачалници — от три до пет хиляди.
„Какво искам?“, питаше се отново и отново Мицухиде. „Властта над страната!“, идваше като отговор. Но този отговор не звучеше никак убедително. Трябваше да признае пред себе си, че никога не е хранил такива високи надежди — нямал е нито способностите, нито желанието за това. През цялото време преследваше една-единствена цел — да убие Нобунага. Сега пламъците на храма Хоно бяха уталожили желанията на Мицухиде и му оставаше само някакъв стремеж толкова неясен, че приличаше почти на приумица.
Според едни от разнеслите се по това време разкази, веднага щом чул, че Нобунага е мъртъв, Мицухиде опитал да се самоубие. Служителите му със сила го спрели. В мига, в който Нобунага се превърна в пепел, ненавистта която смразяваше сърцето на Мицухиде, се разтопи като пролетен сняг. Десетте хиляди войници, които го следваха, обаче не споделяха сега начина му на мислене. Напротив, надяваха се, че същинската отплата тепърва им предстои.
— От този ден нататък страната е под властта на господаря Мицухиде — обявиха пълководците на рода Акечи.
Мицухиде не можеше да сподели тяхната увереност.
Господарят, когото сега приветстваха, беше просто сянка на предишното си аз. Бе се променил по външност, по нрав и дори в умствено отношение.
Мицухиде остана в Адзучи от пети до осми сутринта. През това време превзе крепостта на Хидейоши в Нагахама и тази на Нива Нагахиде в Саваяма. Завладял цялата област Оми, Мицухиде превъоръжи войската си и отново тръгна към столицата.
Точно тогава получи известието, че родът Хосокава му отказва подкрепа. Беше убеден, че зет му Хосокава Тадаоки ще го последва веднага след свалянето на Нобунага. Отговорът на предишните съюзници обаче бе сърдит отказ. Досега Мицухиде беше зает с въпроса кой ще се присъедини към него и малко бе мислил за това кой ще бъде негов най-силен враг.
Това бе мигът, в който Хидейоши напомни за себе си и го накара да се стресне като от удар в гърдите. И досега не беше пренебрегвал способностите на Хидейоши и военната му сила на запад. Напротив, знаеше, че оттам го дебне огромна заплаха. Това, което успокояваше Мицухиде, бе мисълта, че Мори се приковали Хидейоши на място и той няма да може да се върне бързо назад. Смяташе, че поне едно от двете известия, които прати на вражеския род, е постигнало целта си. Без съмнение скоро ще дойде отговор от Мори, които ще му съобщят, че са нападнали и разгромили неговия противник. Но нито от рода Мори, нито от Накагава Себей, Икеда Шоню и Такаяма Укон имаше някаква вест. Вместо това всяка сутрин до Мицухиде стигаха такива новини, които приличаха на присъда свише.