За Мицухиде крепостта Сакамото бе свързана с живи спомени за неотдавнашните събития — унижението, на което го подхвърли Нобунага; гневното му напускане на Адзучи; пребиваването в самата крепост, където бе изправен на кръстопътя на съмнението. Сега вече това съмнение бе изчезнало заедно с предишния гняв. В същото време бе загубил всякаква способност да се вглежда в самия себе си. Замени своя проницателен ум за празното звание „управител на страната“.
На девети през нощта Мицухиде още нямаше представа къде е Хидейоши, но отношението на местните господари го накара да изпита безпокойство. На следващата утрин напусна своя стан в Шимо Тоба и се изкачи до прохода Хорагамине в Ямаширо, където имаше уговорка да се съедини с войската на Цуцуи Джункей.
— Забелязали ли са вече Цуцуи? — питаше през деня той час по час съгледвачите си.
Понеже беше в заговор с Цуцуи Джункей още преди нападението над храма Хоно, Мицухиде — досега — никога бе имал основания да се съмнява във верността на своя съюзник. И не само това, но и тримата служители на рода Ода, които се бе надявал да привлече на своя страна — Накагава Себей, Такаяма Укон и Икеда Шоню — не отвърнаха на призива му, макар още от по-рано да бяха негови преки подчинени.
Безпокойството на Мицухиде не беше неоправдано. Той се посъветва със Сайто Тошимицу.
— Мислите ли, че нещо не е на ред, Тошимицу?
Искаше му се да вярва, че нещо се е случило на пратения от него вестоносец или че Джункей и останалите просто се бавят, но Сайто Тошимицу вече бе успял да преглътне истината.
— Не, господарю — отвърна той. — Подозирам, че господарят Джункей няма намерение да дойде. Няма причина да се бави толкова по равния път от Корияма насам.
— Не, трябва да има някаква причина — настоя Мицухиде.
Повика Фуджита Денго, написа писмо и го прати в Корияма.
— Вземете най-добрите коне. Ако яздите с пълна скорост, трябва да успеете да се върнете до утре сутрин.
— Стига господарят Цуцуи да пожелае да разговаря с мен, ще се върна до утре заран — отвърна Денго.
— Няма причина да не поиска да говори с вас. Дори да е късно през нощта, го накарайте да ми даде отговор.
— Да, господарю.
Денго незабавно се отправи за Корияма. Преди да е успял да се върна обаче, пристигнаха разузнавачи със сведения, че войските на Хидейоши се придвижват на изток и че предните им части вече са стигнали чак до съседната област Хього.
— Невъзможно! Това трябва да е някаква грешка! — избухна Мицухиде, когато чу новината.
Не можеше да повярва, че Хидейоши е успял да сключи мир с Мори и дори и да е успял — че е бил в състояние така бързо да придвижи голямата си войска дотук.
— Не мисля, че тези сведения са неверни, господарю — обади се Тошимицу, който и този път по-лесно прие истината. — Във всеки случай смятам, че още отсега трябва помислим как да се отбраняваме.
Като почувства, че Мицухиде се колебае, Тошимицу продължи с определено предложение:
— Ако аз остана тук да изчакам господаря Цуцуи, то вие, господарю, бихте могли да избързате напред и да попречите на Хидейоши да влезе в столицата.
— Няма голяма надежда Цуцуи да дойде, нали? — призна накрая Мицухиде.
— Мисля, че вероятността той да дойде на наша страна е само едно или две на десет, господарю.
— И как предлагате да спрем Хидейоши?
— Най-вероятно е Укон, Себей и Шоню вече да са се съюзили с него. Ако същото е станало и с Цуцуи Джункей, силите ни ще са недостатъчни да ги нападнем в открито сражение. По моя преценка обаче на Хидейоши ще са необходими още пет-шест дни, за да докара тук цялата си армия. Ако в това време заздравим защитата на крепостите Йодо и Шорюджи, издигнем дървени огради по напречния път за Киото и съберем всичките отряди от Оми и други места, може да успеем временно да го задържим.
— Какво? Всичко това ще го задържи само временно ли?
— След това ще ни е нужен далеч по-голям план — нещо много повече от няколко дребни сражения. Точно сега обаче сме в много тревожно положение. Трябва да тръгвате незабавно.
Тошимицу изчака Фуджита Денго да се върне от пратеничеството си в Корияма.
Денго се появи с набърчено от гняв чело.
— Няма полза — каза той на Тошимицу. — Това копеле Джункей също ни измени. Намери си някакво оправдание, че не е дошъл тук, но по обратния път открих, че е влязъл във връзка с Хидейоши. Само като си помисля, че някой, толкова близък с рода Акечи, е бил способен на това!
Денго продължи да проклина, но набръчканото лице на Тошимицу не показваше и следа от чувства.
Мицухиде потегли около пладне, без да е постигнал нищо. Пристигна обратно в Шимо Тоба горе-долу по времето, когато Хидейоши се бе отдал в Амагасаки на къса следобедна дрямка. Този ден жегата бе една и съща и над дзен-храма в Амагасаки, и над лагера в Шимо Тоба. Веднага щом се върна в стана си, Мицухиде събра своите военачалници да обсъди с тях бъдещите бойни планове. Още не разбираше, че Хидейоши е на един изстрел място от Амагасаки. Макар предните отряди на противника му вече да заемаха положение за битка, Мицухиде смяташе, че той самият няма да пристигне до още няколко дни. Тази грешка не би могла да се дължи на неспособност за мислене. Въпреки изключителните си умствени заложби Мицухиде просто не можа да стигне в мисълта си по-надалеч, отколкото го водеше здравият разум. Освен това неговото мнение бе в съзвучие с предположенията на всички останали.