Съвещанието завърши без излишно губене на време. Пръв си тръгна Акечи Шигетомо и веднага потегли на кон за Йодо, за да подсили бързо стените на тамошната крепост. Тесният планински път за столицата със сигурност ще бъде в центъра на вражеските нападения. Крепостта Йодо бе вляво от него, Шорюджи — вдясно.
Мицухиде издаде заповед до поделенията, които бе поставил покрай бреговете на река Йодо: „Изтеглете се в Шорюджи и се разположете за отбрана. Гответе се за нападение на врага.“
Подготви необходимото, но щом пресметна размера на неприятелската армия, не успя да се освободи от усещането за собствената си слабост. От столицата и околностите й тук се стичаше значителен брой войници, които преминаваха под неговото знаме. Всички обаче бяха самураи с нисък чин или ронини — малко повече от наемници, които търсят бърз начин да се издигнат. Нито един нямаше воински способности или пълководческа дарба.
— Колко мъже имаме в крайна сметка? — попита Мицухиде своите военачалници.
Като се включат поделенията в Адзучи, Сакамото, Шорюджи и Йодо, силите му възлизаха на около шестнадесет хиляди души.
— Стига само Хосокава и Цуцуи да дойдат на моя страна — промълви той, — и никой няма да може да ни отнеме столицата.
Дори след като вече имаше готов замисъл, Мицухиде още се тревожеше от осезаемата разлика в числеността на отрядите. Мозъкът му бе привикнал да работи с цифри и сега пресмятането не му даваше и искрица надежда, че ще получи преимущество. Освен това някъде в неговото съзнание се прокрадваше мъничкото червейче на страха. Само това взето отделно можеше да реши въпроса за победата. Вълните, които сам Мицухиде бе вдигнал, започваха да го заливат.
Застанал на един хълм пред лагера, той се вглеждаше в облаците.
— Изглежда ще вали — промълви, въпреки че времето не даваше никакви признаци за дъжд.
За военачалник, който скоро ще влиза в сражение, е важно да знае какво време го очаква. Мицухиде дълго време остана на същото място, разтревожен от облаците и посоката на вятъра.
Накрая погледна надолу към река Йодо. Светлинките, които се люлеят от вятъра, трябва да са от собствените му стражеви лодки. Развълнуваната повърхност на широката река му се струваше бяла, а планините зад нея — катраненочерни.
Небето се простираше над реката, чак до далечното й устие в Амагасаки, край морето. Докато се вглеждаше натам така напрегнат, сякаш нещо притегли погледа му към водата, Мицухиде си зададе въпроса: „На какво е способен Хидейоши?“ После извика с непривично груб глас:
— Сакудза! Сакудза! Къде е Сакудзаемон?
Извърна се бързо и с широки крачки се върна в стана. Тъмният и буреносен вятър люлееше шатрите като могъща вълна.
— Да, господарю! Тук е Йоджиро! — провикна се един от служителите и се затича да го посрещне.
— Свикайте войниците, Йоджиро. Потегляме веднага.
Докато войската се готвеше за път, Мицухиде прати спешни известия на всички свои военачалници, включително на братовчед си Мицухару в крепостта Сакамото, за да ги осведоми за решението си. Няма да се оттегли и да води отбранителни сражения. Решил е да нападне с всичките си сили Хидейоши.
Беше вторият час на нощта. Не се виждаше нито една звезда. Пръв по склона се спусна един от тежковъоръжените отряди, който щеше да застане на стража покрай брега на Кацура. Обозът, основните части и задните поделения последваха подире му. В мига, когато вече половината от войската бе нагазила в реката, над нея се изсипа бял порой.
С него дойде и вятърът — студеният северозападен вятър. Пехотинците впериха поглед в тъмните води на реката. Някой тихо отбеляза:
— И реката, и вятърът идват откъм Тамба.
През деня сигурно щяха да виждат какво става наоколо. Ойносака не бе далеч — само десет дни по-рано я бяха прекосили и напуснали твърдината на Акечи — крепостта Камеяма. Струваше им се обаче, че всичко това е станало преди цели няколко години.