— Да не се подхлъзнете! Да не ви се намокрят фитилите за стрелба! — викаха началниците на отрядите си.
Течението на реката бе много по-силно от обикновено, навярно заради тежките валежи в планината.
Първо пресякоха копиеносците, като всеки се държеше за копието на мъжа пред себе си; последваха ги стрелците с пушка, които се държаха взаимно за дулата и прикладите. Конниците около Мицухиде препуснаха до отсрещния бряг, оставяйки след себе си диря от мехури и пяна. Някъде пред тях се чуваше тъп шум от накъсана стрелба, а в далечината към небето се вдигаха искри, навярно от опожарени селски къщи. Веднага щом стрелбата спря обаче, огньовете също изчезнаха и всичко потъна в мрака.
Скоро един от стрелците пристигна с известието:
— Нашите отблъснаха една вражеска разузнавателна дружина. При отстъплението подпалиха няколко селски къщи.
Мицухиде не обърна внимание на вестта за станалото и продължи през Куга Навате, покрай крепостта Шорюджи, която бе в ръцете на хората му. Умишлено нареди да се разположат на стан в Онбодзука, на пет-шестстотин разкрача път по на югозапад. Дъждът, тормозил го през последните два-три дни, престана и на небето, което допреди се показваше само в различни оттенъци на мастиленото, сега заблещукаха звезди.
„Врагът също мирува“, помисли си Мицухиде, застанал на Онбодзука и втренчил очи в посока към Ямадзаки. При мисълта, че войската на Хидейоши се намира право срещу него, на разстояние от половин час път, той се изпълваше с напрежение и боязън. Реши да превърне Онбодзука в средищна опора на силите си и като използваше за източник на провизии крепостта Шорюджи, разположи отрядите ветрилообразно по линията от река Йодо на югозапад до река Енмьоджи. Докато всички поделения от предната част се наредят по местата си, вече почти се беше съмнало и очертанията на дългата Йодо почваха да прозират в мрака.
Изведнъж откъм Тенодзан се чу тътнеж от яростна пушечна стрелба. Слънцето още не беше се показало и облаците тъмнееха от гъстата мъгла. Бе тринадесетият ден на шестия месец. В този ранен час по пътя за Ямадзаки не се чуваше цвиленето и на един-единствен кон.
Щом вдигнеха поглед, войниците от стана на Мицухиде в Онбодзука можеха да видят Тенодзан на около половин час път югозападно от себе си. Към лявата му страна прилепваха пътят за Ямадзаки и голямата река — Йодо.
Тенодзан бе стръмен, като на върха си достигаше около петстотин лакътя. Предишния ден, докато основните сили на Хидейоши настъпиха чак до Тонда, неговите пълководци все гледаха право напред и не откъсваха поглед от планината.
— Кой връх е това? — попитаха няколко местния човек, който ги водеше.
— Това в подножието на изток Ямадзаки ли е? — обади се друг.
— Неприятелят е в Шорюджи. Това в каква посока се намира от Тенодзан?
Всеки от отрядите трябваше да се придружава от някой, който да знае разположението на местността. На всеки запознат с военното изкуство е известно, че победата ще спечели този, който държи в свои ръце високите места.
Освен това военачалниците до един разбираха, че човекът, пръв издигнал знамето си на Тенодзан, ще се покрие с повече слава, отколкото взелият първата вражеска глава на бойното поле. Всеки се беше зарекъл да стигне догоре преди всички останали. В навечерието на тринадесети няколко от пълководците помолиха Хидейоши да приеме техните предложения за нападение, като се надяваха, че ще получат заповед да превземат върха.
— Утре идва решаващото сражение — каза Хидейоши. — Йодо, Тамадзаки и Тенодзан ще бъдат главните места на битката. Докажете, че сте достойни да се наричате мъже. Не се надпреварвайте помежду си и не мислете само за собствена слава. Помнете, че от небето ще ви гледат господарят Нобунага и богът на войната Хачиман.
Веднага щом се сдобиха с позволението на Хидейоши обаче, стрелците се завтекоха въодушевени към Тенодзан. Безпорядъкът бе пълен, още повече, че беше посред нощ. Но това благоприятно за битката място, привлякло погледа на всички военачалници на Хидейоши, не бе убегнало и от очите на Мицухиде. Той реши да премине възможно най-бързо през река Кацура, да излезе при Онбодзука и да заеме Тенодзан.
Мицухиде познаваше чертите на местността също така добре като военачалниците от противниковата страна — Накагава Себей и Такаяма Укон, които водеха предните редици. Но въпреки че имаха пред очите си планините и реките на една и съща област, мисълта на Мицухиде естествено успя да проникне по-надалеч от тази на останалите.
След като прекоси Кацура и премина през Куга Навате, той отдели една от своите дружини и я прати по друг път с думите: