— А останалите?
— Всички се събраха при тялото му и храбро срещнаха смъртта.
— Ще изпълня нареждането ви и сам ще си потърся място да умра.
— Ще занеса главата на господаря Мицухиде в храма Чионин. После мисля и аз да свърша със себе си. Е, сбогом.
— Сбогом.
Двамата тръгнаха в различни посоки по тясната пътека, която минаваше през бамбука. Луната хвърляше наоколо им чудно красиви отблясъци.
Същата нощ крепостта Шорюджи падна. Това стана тъкмо по времето, когато в Огурусу Мицухиде умираше. В укреплението се бяха пренесли военачалниците Накагава Себей, Такаяма Укон, Икеда Шоню и Хори Кютаро. Накладоха голям огън и като подредиха походните си столчета пред крепостната порта, зачакаха идването на Нобутака и Хидейоши. Скоро Нобутака дойде.
Превземането на крепостта бе бляскава победа. Войниците и предводителите им бяха вдигнали знамената и гледаха Нобутака с голяма почит. След като слезе от коня и мина между редиците на войската, той с приятелско изражение на лицето кимна на хората наоколо. Поздрави военачалниците с почти прекомерна учтивост — държеше да им покаже благодарността си заради победата.
Стисна ръката на Себей и любезно каза:
— Благодарение на вашата вярност и смелост Акечи бяха сразени в една-единствена битка. Душата на баща ми е отмъстена. Няма да забравя това.
Похвали по същия начин Такаяма Укон и Икеда Шоню. Хидейоши обаче пристигна малко по-късно, без да каже на тези хора нищо. Премина покрай тях в носилото си и дори изглеждаше, че нарочно не им обръща внимание.
Себей, даже и между тези калени бойци, се отличаваше с необикновена свирепост и нищо чудно държанието на Хидейоши да го обиди. Покашля се достатъчно силно, за да бъде чут. Хидейоши надникна от носилото и го подмина с бързата бележка:
— Много добре, Себей.
Себей удари ядосано с крак по земята.
— Дори господарят Нобутака прояви достатъчна учтивост, за да слезе заради нас от коня си, а този тук е толкова над мене, че ни подминава направо в носило. Може би Маймунката си мисли, че страната е вече под негова власт — заяви той на достатъчно висок глас, за да го чуят.
Освен тези думи обаче не можеше да направи нищо.
Икеда Шоню, Такаяма Укон и останалите бяха равни по длъжност с Хидейоши, но от някое време насам той се отнасяше с тях като с подчинени. Те също започнаха да се чувстват така, сякаш биват унижавани. Това усещане със сигурност не бе приятно за никого от тях, но никой не даде израз на недоволството си.
Дори при влизането си в крепостта Хидейоши само хвърли бегъл поглед към обгорените развалини и дори не си помисли да се спира пред тях. Нареди да разпънат шатрата му в двора и като постави походното си столче редом с това на Нобутака, повика бързо при себе си военачалниците и се зае да им дава заповеди.
— Кютаро, идете с войската си до село Ямашина и настъпете към Авадагучи. Целта ви е да излезете при Оцу и да затворите пътя между Адзучи и Сакамото.
После се обърна към Себей и Укон.
— Трябва колкото се може по-бързо да стигнете до пътя за Тамба. Изглежда много от враговете са побягнали натам. Не бива да им оставяме време да се приберат в крепостта Камеяма и да се приготвят там за обсада. Ако сега се бавим, ще загубим още повече време. Успеете ли да стигнете Камеяма до утре по обед, трябва лесно да я превземете.
И така, няколко военачалника бяха пратени към Тоба и околностите на Шичиджо, докато други трябваше да настъпят към Йошида и Ширакава. Нарежданията бяха съвсем точни и подробни. Докато пълководците ги получаваха, Нобутака само седеше настрана. В очите на всички държанието на Хидейоши бе най-малкото прекалено дръзко.
Въпреки това дори и Себей, който отпърво отвори уста да протестира, сега прие заповедите кротко, досущ като всички останали. Накрая раздадоха припаси на войниците, наляха им по малко саке, сами се нахраниха и отново потеглиха за поредното бойно поле.
Хидейоши разбираше, че има време и начин да накараш хората да ти се покоряват. Този път беше решил да чака, докато всички военачалници спечелят победа. Той знаеше обаче, че другарите му по служба са мъже с безподобна храброст и силен дух и не беше дотам непредпазлив да се отнася с тях като с подчинени, разчитайки единствено на това обстоятелство.
Една войска трябва да има предводител. Макар според старшинството този пост да се падаше на Нобутака, той бе влязъл в бойните действия едва наскоро и никой от пълководците не оспорваше, че е лишен и от авторитет, и от решимост. При това положение нямаше кой да поеме началството освен Хидейоши.