Нобуо трябваше да е тук, за да види това, но той сега се сражаваше с метежници в Исе и Ига. Стана ясно, че Адзучи не е бил опожарен по негова заповед. Огньовете със сигурност са били подпалени от хората му, но най-вероятно по недоразумение или може би вследствие на лъжлив слух, пръснат от неприятеля.
Хидейоши и Нобутака пристигнаха в Адзучи заедно и дълбоко натъжени оплакаха неговата погибел. При все това, когато разбраха, че пожарите не са били причинени от заповед на Нобуо, негодуванието им малко попремина. Останаха в разрушения град само два дни. Шествието от кораби повторно вдигна платна, този път на север. Хидейоши местеше основните си сили в своята крепост Нагахама.
Там всичко бе спокойно. От врага нямаше и следа и съюзните отряди вече бяха приети зад стените на укреплението. Щом се развя пълководческото знаме със златното листо, хората в града под крепостта се изпълниха с радост. Изпълниха улиците, по които мина Хидейоши на път от лодката си до укреплението. Жени, деца и старци се просваха по очи в праха, за да го приветстват. Някои плачеха, други дори не можеха да вдигнат лица нагоре; някои надаваха възгласи и махаха с ръце, други пък съвсем се забравиха и затанцуваха от радост. Хидейоши нарочно мина на кон, за да може да се порадва на възторженото посрещане на своите хора.
Оставаше му обаче още една голяма грижа, която се засили след неговото влизане в крепостта Нагахама. Гореше го такова нетърпение, че не можеше да изтрае дори минута повече. Дали жена му и майка му са добре?
След като се настани във вътрешното укрепление, той задаваше отново и отново този въпрос на всички влизащи и излизащи военачалници. Изведнъж силно се притесни за съдбата на близките си.
— Търсихме ги навсякъде, но още не се знае със сигурност къде са — отвръщаха пълководците.
— И нямаше ли никой, който да знае в коя посока са отишли? — настояваше Хидейоши.
— Така смятахме — обади се един от военните, — но никой изглежда не ги е виждал. Когато напуснаха крепостта, пазеха в пълна тайна накъде са се упътили.
— Разбирам. Трябва да са били прави. Ако местонахождението им бе станало известно на всички, врагът щеше да тръгне да ги преследва и те щяха да са в опасност.
После Хидейоши прие един друг военачалник и се зае да обсъжда с него съвсем различен въпрос. Същия ден вражеският отряд в крепостта Саваяма бе изоставил укреплението и побягнал в посока към Васака. Пълководецът доложи, че крепостта е върната под началството на предишния й наместник, Нива Нагахиде.
Внезапно неизвестно откъде пристигнаха Ишида Сакичи и още петима младежи от частта на оръженосците. Преди още да стигнат до стаята на Хидейоши, от спалното помещение и от коридора се дочуха радостни гласове.
— Да не би Сакичи да се е върнал? — попита Хидейоши хората наоколо си. — Защо се бави сега толкова, а не идва?
Прати едного да го доведе.
Ишида Сакичи бе родом от Нагахама и по-добре от всеки друг познаваше местностите в околността й. Ето защо той сега реши, че времето е подходящо да използва уменията си. От обед бе излязъл сам навън да търси мястото, където биха могли да се скрият съпругата и майката на неговия господар.
Оръженосецът коленичи почтително пред Хидейоши. Според думите му близките на господаря заедно с прислугата си се били скрили в планината, на десетина часа път от Нагахама. Изглежда едва успявали да намерят там с какво да се изхранват.
— Е, да се готвим веднага за път. Ако тръгнем незабавно, до утре вечер трябва да успеем да стигнем дотам — каза Хидейоши и се изправи.
Едва успяваше да сдържи нетърпението си.
— Погрижете се за всичко тук, докато ме няма — нареди той на Кютаро. — Хикоемон е с войниците си в Оцу, а господарят Нобутака остана в Адзучи.
Щом излезе от крепостната порта, Хидейоши завари шест-седемстотин души да го чакат строени и готови за път. Бяха се сражавали последователно при Ямадзаки и Сакамото и дори и в Адзучи не им беше останало време да си починат. Пристигнали едва тази сутрин, лицата им бяха още уморени и покрити с прах.
— Петдесет конника ще са достатъчни да дойдат с мен — каза им Хидейоши.
Ездачите с факли в ръка тръгнаха напред да водят. Почти всички други войници трябваше да останат в крепостта.
— Това е опасно — настоя Кютаро. — Петдесет конника са прекалено малко. Пътят, по който ще минете довечера, върви близо до връх Ибуки, а там може още да се крият вражески отряди.
И Шоню, също както Кютаро, настоятелно се опита да го предупреди, но Хидейоши изглежда беше убеден, че няма повод за такава загриженост. Отвърна, че е безсмислено да се тревожат за него и нареди на хората с факли да водят напред. Излязоха от крепостната порта и потеглиха по засадения с дървета път на североизток.