— Майко! — извика Нене.
— Нене!
Свекърва и снаха се прегърнаха просълзени. Щастливите им гласове се сляха в един. Старицата се просна по очи пред образа на Канон. Нене коленичи до нея и се поклони доземи.
— Моето момче не те е виждало от дълго време. Изглеждаш малко отпаднала. Иди си среши косата.
— Да, майко.
Нене бързо изтича до стаята си. Среса се, загреба малко вода от бамбуковата тръба, за да си измие лицето и после бързо го изрисува.
Всички хора от домакинството и самураите бяха застанали пред портата, строени по старшинство и възраст, за да посрещнат Хидейоши. Лицата на селяните, стари и млади, надничаха иззад дърветата. Очите им се бяха разширили от любопитство към това, какво ще стане. След кратко време двама изпреварили останалите войници изтичаха до портата и обявиха, че господарят им и неговите придружители скоро ще пристигнат. Щом известиха за това Нене, строиха се в края на редицата. Всички утихнаха. До един чакаха Хидейоши да се появи в далечината. Очите на Нене странно притъмняха, докато стоеше права редом със строя от мъже.
Много скоро пристигнаха куп хора и коне. Въздухът се изпълни с мирис на пот и прах, които се смесиха с шумотевицата и блъскането на хората, събрали се да посрещнат господаря си. За известно време предната порта на храма не се виждаше от тълпата, която поздравяваше мъжете за благополучното им пристигане.
Хидейоши също беше между тях. Късото разстояние до селото бе изминал на кон, но сега пред храма слезе от седлото, подаде поводите на един служител и погледна към групата от деца, застанали на края на редицата вдясно от него.
— В планината трябва да има доста места за игра — обърна се той към тях.
После потупа застаналите наблизо момченца и момиченца по раменете. Всички бяха деца на негови служители и заедно с тях тук бяха техните майки, баби и дядовци. Докато пристъпваше към каменния праг на портата, Хидейоши се усмихна на всички тези хора.
— Е, сега разбирам, че сте живи и здрави. Олекна ми.
Обърна се наляво, където мълчаливо бяха застанали и воините от неговия род. Повиши малко глас.
— Върнах се. Разбирам трудностите, през които сте минали в мое отсъствие. Трябва много да сте преживели.
Воините в редицата се поклониха. Зад храмовата порта, на върха на стълбището, чакаха да го приветстват главните служители и домашните му. Хидейоши просто погледна на двете страни и с усмивката си даде знак, че при него също всичко е наред. Хвърли само бегъл поглед към съпругата си Нене и без да каже нищо, влезе през храмовата порта.
Оттук нататък обаче съпругът бе скромно съпровождан от своята спътница. Оръженосците, които вкупом следваха господаря си и хората от семейството или отидоха да си отпочинат, както им заръча Нене, или просто махнаха за поздрав от терасата и отново влязоха в стаите си.
Под високия таван на главното светилище трепкаше пламъкът на една-единствена лампа. До нея седеше старица с коса, бяла като копринен пашкул, облечена в червеникавокафяво кимоно.
Докато снаха й водеше Хидейоши към терасата, тя вече успяваше да чуе неговия глас. Без нито звук майката се изправи и се премести в края на стаята. Хидейоши се спря под прозореца и отърси праха от горната си дреха. Главата му, която обръсна в Амагасаки, още бе покрита с качулка.
Нене пристъпи иззад съпруга си и кротко каза:
— Майка ви е дошла да ви посрещне.
Хидейоши бързо се приближи до старицата и се проспа по очи на пода.
— Толкова много грижи ти създадох, майко. Моля те да ми простиш.
Това бе всичко, което успя да каже.
Старата жена се отдръпна малко назад и после само поздрави сина си, като се просна по очи пред него. Прието беше в такива случаи предводителят на рода да бъде приветстван след своето победно завръщане; това не бе просто среща на дете и родител, а тържествен обичай на военното съсловие. Щом зърна майка си жива и здрава обаче, Хидейоши не можеше да изпита друго освен нежност към жената, която го е родила. Мълчаливо се приближи към нея, ала тя скромно се възпротиви на жеста му.
— Върна се благополучно. Преди обаче да питаш за това как съм, защо не ми разкажеш за гибелта на господаря Нобунага? Кажи ми също дали си отмъстил на нашия зъл неприятел Мицухиде.
Хидейоши неволно пристегна яката си.
— Питам се досещаш ли се, че старата ти майка ден след ден се тревожеше не за това дали си жив или мъртъв, а дали ще се държиш достойно, както подобава на големия пълководец Хидейоши, служителя на господаря Нобунага. Докато се чудех как ще постъпиш след смъртта на нашия повелител, чух за твоя поход към Амагасаки и Ямадзаки. После обаче не разбрахме нищо друго.