По тази причина действията му се позабавиха. Беше предпазлив. Умът му обаче като вихър се понесе към Киото.
Като най-старши между служителите на рода Ода Кацуие беше военен управител на северните области. Сега, с трупаните цял живот опит и сила зад гърба си, той залагаше наведнъж всичко. Изостави сраженията на север и бързо тръгна към столицата. Макар и да можеше да се каже „бързо“, докато потегли от Етчу минаха няколко дни, а още няколко се задържа в своята крепост Китаношо в Ечидзен. На него самия настъплението не му се струваше бавно. Отправеше ли се човек като Кацуие с такава важна цел, всичко трябваше да се направи според правилата, а това изискваше необходимата предпазливост и благоразумие.
Бързината, с която войниците му се придвижваха, изглеждаше на Кацуие забележителна, но докато основната част от отрядите стигне до границата на Оми и Ечидзен, вече бе станало петнадесето число на месеца. Едва по пладне на следващия ден го настигнаха и задните поделения от Китаношо и цялата войска се спря за почивка в планинския проход. Погледнеха ли към долината долу, можеха да видят летните облаци високо в небето.
Кацуие узна за смъртта на Нобунага преди дванадесет дни. Истина беше, че Хидейоши, зает в битки с Мори в западните области, получи вест от Киото един ден преди него. Още на четвърти обаче той сключи мир с неприятелите, на пети тръгна на път, на седми беше в Химеджи, на девети зави към Амагасаки и на тринадесети срази Мицухиде в сражението при Ямадзаки. Докато Кацуие стигне до границата на Оми, Хидейоши вече беше очистил столицата от остатъците на вражеската войска.
Разбира се, пътят от Ечидзен до Киото бе по-дълъг и по-труден от този от Такамацу, но трудностите пред Кацуие не можеха и да се сравняват с онези пред Хидейоши. Първият определено имаше преимущество. Много по-лесно му беше да изтегли отрядите си от бойното поле и да ги насочи към Киото. Защо тогава закъсня толкова? Истината бе, че просто предпочете благоразумието и предпазливостта пред бързината.
Опитът, натрупан от участие в толкова много битки и получената вследствие на това самоувереност бяха вкостенили мисленето и способностите на разсъдъка му. Това всъщност му попречи да действа бързо в този повратен за страната момент и не му даде да надхвърли рамките на обичайните военни умения.
Планинското село Янагасе беше препълнено с хора и коне. На запад от него лежеше столицата. Войската щеше да тръгне на изток, да прекоси езерото Його и да излезе на пътя за крепостта Нагахама. Кацуие бе отседнал временно зад стените на едно малко планинско светилище.
Беше извънредно чувствителен към топлината и голямата горещина, особено след дългото катерене този ден, видимо го мъчеше. След като поставиха походното му столче под сянката на няколкото дървета, той нареди да прострат помежду им завеса, зад която свали доспехите си. После се извърна с гръб към своя приемен син и му каза:
— Избърши ми гърба, Кацутоши.
Двама оръженосци махаха с големи ветрила встрани от Кацуие, за да го разхлаждат. Потта засъхна и започна да го смъди.
— Търкай по-силно, Кацутоши. Още по-силно — настоя Кацуие.
Момчето още бе само на петнадесет. Твърде трогателна бе гледката на такава синовна привързаност през време на похода.
Кожата на Кацуие бе покрита с някакво подобие на обрив. Това лято той не беше единственият, пострадал от такова нещо. Много от войниците, които носеха доспехи от кожа и метал, получиха, изглежда от тях, кожно възпаление, но неговият случай бе особено тежък.
Казваше си, че отпадналостта му през лятото се дължи на това, дето прекара по-голямата част от изтеклите три години на своя пост в северните области. Неоспоримата истина обаче беше, че като остарява, започваше да слабее все повече и повече. Кацутоши затри по-силно, докато накрая по мазната кожа на Кацуие не се появиха капки кръв.
Пристигнаха двама вестоносци: единият — служител на Хидейоши, другият — на Нобутака. Носеха писма от господарите си, които заедно представиха на Кацуие.
Хидейоши и Нобутака, разположени на стан с отрядите си в храма Мии в Оцу, бяха написали своите писма лично. И двете носеха дата четиринадесети. Това на Хидейоши гласеше:
Днес огледах главата на метежника Акечи Мицухиде. С това душата на нашия покоен господар може да почива в мир. Искаме да известим за това бързо на всички служители на рода Ода в северните области и да им разкажем накратко за станалото. Кончината на Негово Височество без друго причини на всички ни непоносима скръб, отрядите на метежника сега са изтребени до последно, и това само единадесет дни след смъртта на нашия господар. Не изтъкваме това от гордост, а понеже вярваме, че това поне малко ще успокои душата на покойния в света на мъртвите.