Пътьом установи по това, което чуваше и по донесенията на своите разузнавачи, че мнозина от оцелелите служители на Ода са се упътили към Кийосу даже преди да са получили писмата му. Самбоши, синът на наследника на Нобунага — Нобутада — вече бе там и естествено повечето смятаха, че на това място ще се премести и седалището на рода Ода. Но Кацуие подозираше, че Хидейоши го е изпреварил и тук и е подготвил нещо зад гърба му.
Всеки ден крепостта Кийосу представяше пред очите на минаващите величествената гледка на шествия от конници, които се изкачваха по хълма до портата.
Мястото, откъдето Нобунага някога започна делото на живота си, сега се превърна в средище за обсъждане бъдещето на рода му.
Колкото за повод пристигащите служители на Ода казваха, че са дошли да изразят почитанията си към Самбоши. Никой не споменаваше, че е получил писмото на Шибата Кацуие или че идва по покана на Хидейоши.
Всички обаче знаеха, че скоро в крепостта ще започне съвещание. Общоизвестно бе и какво ще се обсъжда. Трябваше само да се обявят денят и часът на събирането. Щом поднесяха почитанията си на Самбоши, нито един от служителите нямаше да се върне в родната си област. Всеки бе довел със себе си доста на брой войници, които сега го чакаха настанени в града под крепостта.
Числото на обитателите на този град рязко беше нараснало и това, като се вземат предвид лятната жега и малкия брой на жилищата, създаваше необикновено объркване и шумотевица. По улиците бясно препускаха коне, между слугите често започваха сбивания и изобщо никой в града не се отегчаваше.
В края на месеца пристигнаха двамата живи синове на Нобунага — Нобутака и Нобуо — и предишните му пълководци, включително Кацуие и Хидейоши.
Само Такигава Кадзумасу още не се бе появил. По улиците често можеха да се чуят гласни упреци към него заради това отсъствие.
— Щом господарят Нобунага беше жив, Такигава с радост приемаше повишенията, докато стигна чак до върховен наместник на източна Япония. Защо сега се бави да пристигне в този важен момент? Това закъснение направо посрамва.
Други бяха дори по-невъздържани в укорите си.
— Той е хитър и верността не значи толкова много за него. Ето защо сигурно още не се е помръднал да дойде насам.
Така се говореше по гостилниците.
Скоро след това се чуха думи на недоволство и от закъснението на Кацуие да нападне Мицухиде. Естествено те бързо стигнаха до разположилите се в Кийосу родови предводители и служителите на Хидейоши също го известиха за общото настроение.
— Така ли? И това ли са започнали да говорят? Слуховете са толкова неблагоприятни за Кацуие, че никой не и си помисля, че ги пръска самият той. На мен обаче ми се струва, че това е опит от негова страна да предизвика несъгласия помежду ни — опит да ни изхитри преди големия общ съвет. Е, нека си похитруват малко. Такигава така или иначе е вече на негова страна.
Преди съвета всеки от участниците бе пълен с догадки какво го очаква и се опитваше да разбере какво мислят другите. В същото време вече се забелязваха обичайните в такива случаи негласни съюзи и противоборства, пръскаха се лъжливи слухове, правеха се опити за привличане на поддръжници и разединяване на противниците и се прилагаха всякакви възможни хитрости.
Връзката между Шибата Кацуие и Нобутака бе особено явна — единият беше най-старши от служителите на рода, а другият — трети син на Нобунага. Близостта им надхвърляше обичайното и не можеше да се запази в тайна.
Общото мнение беше, че Кацуие възнамерява да отстрани втория син на Нобунага, Нобуо и да направи Нобутака наследник на властта. Всички обаче бяха уверени, че Нобуо ще се противопостави на брат си.
Имаше малко основания за съмнение, че приемник на Нобунага ще стане един от двамата по-малки братя на Нобутада, който загина в крепостта Ниджо едновременно с баща си. Никой обаче не беше сигурен кой от двамата да поддържа.
И Нобуо, и Нобутака бяха родени през първия месец от първата година на Ейроку и бяха на по двадесет и четири. Макар да бе необичайно, след като са се явили на бял свят по едно и също време, да ги наричат по-голям и по-малък брат, обяснението за това бе, че бяха от различни майки. Макар Нобуо да се смяташе за по-големият, Нобутака всъщност бе роден двадесет дни преди него. Естествено щеше да е старшинството да се падне на Нобутака, но неговата майка бе жена от малък и неизвестен род и затова Нобуо бе предпочетен пред него.
Ето защо, макар и двамата да бяха братя, помежду им отсъстваше близостта на кръвни родственици. Нобуо по начало бе ленив и отпуснат и единственото му силно чувство бе постоянното недоволство от Нобутака, на когото гледаше като на „по-малкия“.