При едно сравнение всички се съгласяваха, че Нобутака далеч повече заслужава да стане приемник на Нобунага. На бойното поле бе много по-годен за пълководец от Нобуо, в думите и държанието му личеше решителност и най-важното — не беше плах като брат си.
Естествено, след появата си в Ямадзаки той внезапно започна да се показва войнствено настроен и се превърна в една от най-важните личности в стана на Хидейоши. Желанието да поеме властта в ръцете си ясно личеше по думите и държанието му, и като следствие от това скоро след битката при Ямадзаки той се изпълни с неприязън към Хидейоши.
За Нобуо, който така се бе уплашил при нападението на Акечи, че собствените му войници подпалиха крепостта Адзучи, Нобутака имаше само укори.
— Ако трябва да сме справедливи, ще трябва да му се поиска сметка за станалото. Нобуо е глупак.
Макар това да не беше казано открито, при напрегнатата обстановка в Кийосу някой със сигурност бе предал тези думи на засегнатия. В положение като това скритите кроежи изваждат наяве най-лошите страни на човешката природа.
Очакваше се съветът да започне на двадесет и седмия ден на месеца, но заради закъснението на Такигава Кадзумасу го отлагаха ден след ден, докато накрая, на първия ден от седмия месец, до всички важни служители в Кийосу разпратено съобщението: „Утре, през втората половина на Часа на дракона, всички да се съберат в крепостта. Ще се реши кой да управлява страната. Председател на големия съвет ще е Шибата Кацуие.“
Нобутака отстъпваше на Кацуие почетното място, докато този се задължаваше да го поддържа. И двамата бяха убедени, че на съвета ще надделеят над останалите. При това на откриването на събранието мнозина от присъстващите изглежда вече клоняха на тяхна страна.
Този ден всичките многобройни прозорци на крепостта Кийосу бяха отворени — слънцето продължаваше да пече и в противен случай горещината и задухът щяха да са непоносими. Това обаче означаваше, че се взимат и мерки да не бъдат позволени поверителни разговори на четири очи. Почти без изключение, стражите в крепостта бяха служители на Шибата Кацуие.
В Часа на змията всички господари вече бяха седнали в голямата зала.
Подредени бяха по следния начин:
Кацуие и Такигава седяха отдясно, срещу тях отляво — Хидейоши и Нива. По-нископоставените служители като Шоню, Хосокава, Цуцуи, Гамо и Хачия бяха разположени зад тях. Най-отпред, на най-важните места, седяха Нобутака и Нобуо. Отстрани пък Хасегава Тамба държеше в скута си едно малко момче.
Това, разбира се, бе Самбоши.
До тях скромно чакаше Маеда Гени — служителят, получил последната заповед от Нобутада, преди този да умре в крепостта Ниджо. Той очевидно не смяташе за чест, че е единственият оцелял от защитниците и присъства сега тук.
Самбоши бе само на две години и неговият възпитател го държеше право срещу събраните господари. Детето едва се сдържаше на мястото си и накрая протегна ръка, бутна брадичката на Тамба и се изправи в скута му.
Гени се опита да помогне на объркания Тамба и прошепна нещо на детето изотзад, за да се опита да го развесели. Самбоши обаче се пресегна през рамото на Тамба и дръпна Гени за ухото. Гени бе дотам озадачен, че дори не протестира. Кърмачката, която стоеше коленичила зад тях, бързо подаде на Самбоши един хартиен жерав и така ухото на Гени бе спасено.
Очите на всички събрани пълководци се събраха върху невинното дете. Някои леко се усмихваха, други скрито се просълзиха. Само Кацуие оглеждаше голямата зала със смръщено лице. Изглеждаше, сякаш е готов да скастри дори и безобидния малчуган.
Като председател на събранието Кацуие трябваше да го открие, заговаряйки пръв. Сега обаче всички бяха се разсеяли и той пропусна възможността да започне речта си. Напразните му усилия да привлече вниманието изглежда го измъчваха почти непоносимо.
Накрая отвори уста и каза само:
— Господарю Хидейоши.
Хидейоши го погледна право в очите.
Кацуие пресилено се усмихна.
— Как да постъпим? — започна той, все едно че открива преговори. — Господарят Самбоши е само невръстно дете. Трябва да го уморява да седи на колената на възпитателя си.
— Сигурно — отвърна небрежно Хидейоши.
Кацуие изглежда си помисли, че противникът му започна отстъпление и бързо се приготви да го притисне. Тялото му се изпъна под напора на неприязън, примесена с чувство за собствено достойнство и сега лицето му изразяваше голямо недоволство.
Е, господарю Хидейоши. Не сте ли вие този, който помоли за присъствието на господаря Самбоши? Не ми е много ясно, обаче…