— Прав сте. Аз бях, който по необходимост настоя за това.
— По необходимост?
Кацуие приглади гънките по кимоното си. Още нямаше пладне и жегата не беше така тежка, но от плътните дрехи и възпалението на кожата той изглежда започваше да се чувства доста неудобно. Това може и да беше дреболия, но повлия на тона на гласа и на мрачното му изражение.
След Янагасе Кацуие гледаше различно на Хидейоши. Дотогава го бе смятал за свой подчинен и намираше отношенията им за не особено сърдечни. Битката при Ямадзаки обаче отбеляза един вид поврат. Сега с всеки ден тежестта на името на Хидейоши нарастваше и то често се споменаваше във връзка с неизпълнените планове на Нобунага. За Кацуие бе непоносимо да наблюдава това спокойно. Неприязънта му се засилваше и от спомена, че Хидейоши бе този, който даде голямото сражение, с което отмъсти за смъртта на господаря им.
За него бе същинско нещастие да гледат на двама им с Хидейоши като на равни. Не можеше да понесе многогодишната му вярна служба на рода Ода да бъде засенчена от заслугите на този човек. Как е възможно Шибата Кацуие да остане по-долу от някой, който сега се пъчи с кимоно и вчесана по самурайски коса, но едно време в Кийосу не бе нищо повече от слуга, започнал с чистене на канавките и метене на тор. Гърдите на Кацуие приличаха на опънат до край лък, в тях се трупаха безброй чувства и зрееха безброй планове.
— Не зная какво мислите за днешния съвет, господарю Хидейоши, но като цяло седналите тук добре разбират, че сега за първи път родът Ода се събира, за да обсъди някои много важни въпроси. Защо непременно трябва при нас да стои едно двегодишно дете? — попита направо Кацуие.
И думите, и държанието му сякаш целяха да предизвикат разбирането не само на Хидейоши, но и на всички останали високопоставени присъстващи. Щом усети, че няма да получи ясен отговор, Кацуие продължи със същия тон:
— Нямаме време да се бавим. Защо преди началото на съвета да не помолим младия господар да се оттегли? Съгласен ли сте, господарю Хидейоши?
Дори и в тържественото си кимоно Хидейоши не изглеждаше особено представителен. Като го сравни с останалите, човек не можеше да не забележи ниския му произход.
Докато бе жив, Нобунага го удостои с няколко на брой важни звания. И по време на западния поход, и при победата край Ямадзаки той добре показа на какво е способен.
При вида на Хидейоши на живо обаче всеки би се поколебал дали в тези опасни времена да премине на негова страна и да заложи за него живота си.
Между мъжете имаше много твърде внушителни от пръв поглед. Например Такигава Кадзумасу с гордата осанка неоспоримо се налагаше като първи сред военачалниците. Нива Нагахиде бе надарен с изискана простота, а оредялата коса му даваше вид на опитен войн. Гамо Уджисато бе най-младият, но благородното потекло и сдържания нрав му подсигуряваха тежест между останалите. По държание Икеда Шоню стоеше дори по-долу от Хидейоши, но в очите му гореше някакъв неопределен пламък. И най-сетне — Хосокава Фуджитака, който изглеждаше така кротък и праволинеен, но чиято зрялост го правеше непроницаем.
Така че, макар да бе положил грижи за вида си, между тези мъже Хидейоши изглеждаше направо неугледен. Събраните на съвет в Кийосу бяха първите хора в страната. Маеда Инучийо и Саса Наримаса не пристигнаха, тъй като още водеха битки срещу врага на север. Ако се прибавеше и Токугава Иеясу, макар с него случаят да бе по-особен, можеше да се каже, че този ден в Кийосу се срещат най-могъщите японци. Въпреки външността си Хидейоши също бе сред тях.
Самият той съзнаваше високото положение на тези около него и стана мълчалив и спокоен. Нямаше и следа от някакво възгордяване след победата при Ямадзаки. От самото начало изглеждаше крайно сериозен. Дори в отговор на думите на Кацуие запази почтителна сдържаност. Сега обаче изглежда не можеше повече да избягва да отговори на настояванията му.
— Да, съвсем разумно е това, което казвате. Има основание господарят Самбоши да присъства на този съвет, но при неговата крехка възраст — а и разговорите обещават да продължат дълго — със сигурност ще му досади да стои тук. Щом така желаете, нека веднага го помолим да напусне.
След тези думи Хидейоши се извърна леко настрана и помоли възпитателят на момчето да го изведе.
Човекът кимна, взе Самбоши от скута си и го сложи в ръцете на кърмачката отзад. Детето изглежда беше привлечено от голямото множество в тържествени облекла и започна да се противи на жената, която се опитваше да го изкара оттук. Щом тя се изправи, то се провеси на ръката й и избухна в плач. После хвърли хартиения жерав между събраните господари.