Очите на всички изведнъж се наляха със сълзи.
Часовникът удари пладне. Напрежението в голямата зала стана съвсем доловимо.
Кацуие откри съвета с думите:
— Тъжната кончина на господаря Нобунага ни причини голяма мъка, но сега трябва да изберем достоен приемник, който да продължи делото му. Длъжни сме и след смъртта да му служим така, както приживе. Така повелява Пътят на самураите.
Кацуие запита хората кого ще предложат за върховен управител на страната. На няколко пъти се обръща към тях за предложения, но никой не искаше да е първият, който да изрази мнението си. Дори и да се бяха показали дотам нетърпеливи, че да разкрият какво мислят, събраните пак щяха да знаят, че ако предложеният от някого наследник на властта не бъде в крайна сметка одобрен при окончателното гласуване, животът на предложилия определено ще е в опасност.
Никой не се канеше да отвори непредпазливо уста и всички останаха смълчани. Кацуие търпеливо понасяше тишината в залата. Навярно бе предвидил, че нещата ще тръгнат тъкмо по този начин. Нарочно си придаде по-голяма тържественост и продължи:
— Ако никой от вас няма определено мнение, засега като старши служител ще предложа моето собствено.
В този миг лицето на Нобутака, който седеше на почетното място, внезапно промени цвета си. Кацуие погледна към Хидейоши, който на свой ред местеше очи от Такигава към Нобутака и после обратно.
Това леко раздвижване предизвика невидима вълна, която мигновено заля умовете на всички присъстващи. Крепостта Кийосу се изпълни с мълчалива тревога и животът в нея сякаш почти замря.
Накрая Кацуие заговори.
— Моето мнение е, че господарят Нобутака вече е навършил необходимата възраст и има съответните способности, както и произхода, необходим за да стане приемник на господаря ни. Аз поддържам господаря Нобутака.
Изказването му бе много добре обмислено и приличаше почти на вече готово общо решение. Ето обаче, че някой се обади:
— Не, това не е правилно.
Беше Хидейоши.
— Щом става дума за потекло — продължи той, — трябва господарят Нобутада като най-голям син на Нобунага да бъде наследен от своя син, господаря Самбоши. Такива са законите на областта и обичаите на рода.
Лицето на Кацуие потъмня.
— Но почакайте, господарю Хидейоши.
— Не — продължи този. — Знам, че ще кажете, че господарят Самбоши е още малко дете. Но нали целият род — като се започне от вас, господарю — е тук, за да го закриля? Не би трябвало никой да е недоволен от това. Нашата преданост не трябва да е свързана с определена възраст. Що се отнася до мен, смятам, че ако трябва да спазваме правилата за наследяване, то приемник на покойния господар трябва да стане господарят Самбоши.
Сварен неподготвен, Кацуие извади от кимоното си кърпичка и избърса потта по врата си. Хидейоши наистина защитаваше стария обичай на рода Ода. Не можеше в никакъв случай да се каже, че се опитва просто да се противи на предложението му.
Другият, по лицето на когото се беше изписало смайване, бе Нобуо. Той бе главен съперник на Нобутака — официално бе провъзгласен за по-големия от двамата, а и майка му бе от благороден произход. Нямаше съмнение, че и той тайно се надява да бъде определен за наследник на баща си.
Щом тези очаквания не се оправдаха, слабохарактерността му бързо излезе наяве и той сякаш не можеше вече да понася присъствието си в залата.
На свой ред Нобутака впери яден поглед в Хидейоши. Кацуие не можеше да каже нищо нито в подкрепа, нито в отпор на новото предложение, а само мънкаше нещо сам на себе си. Никой друг не се обади.
Даде да се разбере какво мисли и Хидейоши му отговори също така неприкрито. Двамата бяха сега един срещу друг и при това явно противоборство не беше лесно да вземеш страна. Тишината легна върху всички като плътно покривало.
— За наследник на господаря… да. Но сега нещата са по-различни, отколкото в мирно време. Делото на господаря Нобунага е завършено едва наполовина и ни остават още много трудности. Дори повече, отколкото докато той беше още на този свят.
Кацуие на няколко пъти прикани събраните да говорят и всеки път, щом отвореше уста, Такигава кимаше одобрително. Трудно беше обаче да се разбере какво мислят останалите.
Хидейоши отново се обади:
— Ако съпругата на господаря Нобутада беше още бременна и трябваше тепърва да се пререже пъпната връв, за да се разбере дали детето е момче или момиче, събрание като това щеше да е необходимо. Наследникът обаче е налице — къде е причината за несъгласие и обсъждания? Мисля, че веднага трябва да решим в полза на господаря Самбоши.
Настояваше на своето, без дори да поглежда към лицата на останалите. Съпротивата му бе насочена главно срещу Кацуие.