След като възвърнаха цвета на лицата си, Мицухиде и Мицухару останаха за миг като втрещени. Най-сетне Мицухиде взе решение.
— Добре, ще го пуснем да си върви, но не и преди залез-слънце. Матаичи, отведи го и му дай нещо за ядене.
Вятърът, който бе духал през целия ден, стана по-свеж. Идваше от югозапад.
— Какво мислиш, че ще направят, Мицухиде? Вятърът духа от запад.
Мицухару погледна към носещите се над тях облаци и очите му се изпълниха с тревога. Мицухиде мълчаливо седна на терасата пред библиотеката. Вперил поглед в празното, той сякаш се съсредоточаваше над някакъв сложен въпрос.
— Мицухару — обади се най-сетне, — чичо ми казвал ли е нещо необичайно през последните четири-пет дни?
— Ами, нищо, казано от татко, не ме е впечатлило като по-необикновено.
— Сигурен ли си?
— Сега, като ме питаш, преди да тръгне за крепостта Сагияма днес сутринта, той каза наистина, че понеже напоследък отношенията между господаря Досан и господаря Йошитацу се били влошили, можело да си имаме неприятности, макар да било трудно да се каже по кое точно време. Каза, че човек винаги трябва да бъде подготвен, в случай че стане нещо непредвидено и мъжете да приготвят оръжието и конете си.
— Тази сутрин ли каза това?
— Да.
— Така значи! — Мицухиде се плесна по коляното. — Скришно те е предупреждавал, че довечера ще има битка. Обичайно е военни заговори като този да са пазят в тайна дори от най-близки родственици. Той трябва също да е посветен.
— Битка ли ще има довечера?
— Хората, които се събират довечера при Джодзаиджи, са навярно агенти, доведени от господаря Досан отвън, най-вероятно от Хачисука.
— Значи господарят Досан е намислил да прогони господаря Йошитацу от крепостта.
— Така смятам — уверен, че е отгатнал правилно, Мицухиде закима енергично, но после прехапа устна. — Подозирам, че планът на господаря Досан няма да успее. Господарят Йошитацу е добре подготвен. И освен това, баща и син да воюват и да проливат кръв противоречи на всякакви правила за поведение. Боговете ще ги накажат! Който и да спечели или загуби, ще се лее роднинска кръв. И това няма да увеличи земите на рода Сайто и с една педя. Тъкмо напротив — съседните области ще дебнат възможността да се намесят и нашата ще се окаже на ръба на провала — той въздъхна продължително.
Мицухару потъна в мълчание и замислено се загледа в тъмните облаци, които се носеха по небето. Когато неговите двама господари воюват, служителят не може да направи нищо. Знаеха, че бащата на Мицухару, Мицуясу, доверен човек на Досан, е сред първите, които замислят свалянето на Йошитацу.
— Трябва да спрем тази противоестествена вражда с всички средства, които са ни на разположение. Това е наш дълг на верни служители. Мицухару, трябва веднага да идеш в Сагияма и да намериш баща си. И двамата с него да разубедите господаря Досан и да го накарате да се откаже от плановете си.
— Да, разбирам.
— Аз ще чакам до вечерта, ще отида в Джодзаиджи и ще потърся начин да проваля заговора. Ще ги спра, независимо как!
В кухнята стояха наредени три големи печки. Върху тях имаше поставени огромни котли, които побираха по няколко пълни торби ориз. Когато вдигнаха капаците, побелялата вода преля и заизпуска кълба пара. Хийоши пресметна, че за да бъде изядено наведнъж такова количество ориз, в къщата трябва да има над стотина души, включително семейството на стопанина, служителите му и тяхното домочадие. „При всичкия този ориз, защо майка ми и сестра ми нямат достатъчно да се наситят?“ Помисли си за майка си, после за ориза. И оризът му напомни за глада на майка му.
— Страшно ветровито е тази вечер — старецът, който се грижеше за помещението, се приближи и провери печките. После се обърна към кухненските помощници, които готвеха ориза:
— Вятърът няма да отслабне дори след като се стъмни. Внимавайте за огъня. И веднага щом единият казан се свари, почвайте да правите ориза на топки.
Тъкмо излизаше, когато забеляза Хийоши. Изгледа го с любопитство, повика един от прислужниците и попита:
— Кой е този непознат с лице като на маймуна? Не съм го виждал тук преди.
— За него отговаря господарят Мицухиде. Матаичи го пази да не избяга.
Сега старецът забеляза Матаичи, седнал върху кутията за подпалки.
— Хубава работа! — обърна се той към него, без да даде да се разбере какво има предвид. — За подозрително държание ли е задържан?
— Не. Не знам за какво. Знам само, че така нареди господарят Мицухиде. — Матаичи говореше колкото се може по-малко.
Старецът сякаш забрави за Хийоши и продължи: