Макар останалите пълководци да не изразяваха гласно мнението си, те изглежда се впечатлиха от неговите думи и вътре в себе си бяха съгласни с него. В самото начало на съвета видяха беззащитното сираче на Нобутада, а нали всеки от тях имаше деца в дома си? Бяха самураи и това значеше, че днес може да си сред живите, но за утре не се знае нищо. Всички не можеха да не се развълнуват дълбоко от будещата съжаление фигура на Самбоши.
Чувствата им бяха поддържани от един добронамерен и силен довод. Макар и да държаха устата си затворени, военачалниците естествено се повлияха от думите на Хидейоши.
В противоположност на това, предложението на Кацуие, макар да изглеждаше до известна степен разумно, в основата си бе неоправдано. Породено от моментна нужда, то лишаваше Нобуо от старшинството му. Много по-вероятно бе последният да подкрепи Самбоши, вместо да се застъпи в полза на Нобутака.
Кацуие отчаяно се опитваше да намери довод, с който да се противопостави на Хидейоши. По начало не смяташе, че този ще се съгласи лесно с днешното му предложение, но не беше преценил доколко силна ще е неговата подкрепа за Самбоши. Не беше предвидил и колко от останалите военачалници ще се покажат склонни да защитят детето.
— Хм, добре, нека видим. Вашите думи може и да изглеждат добре обосновани, но има голяма разлика в това, дали човек ще се грижи сам за един двегодишен господар или ще се подчинява на мъж на зряла възраст и с доказани способности. Помнете, че ние, останалите живи служители, трябва да поемем отговорността за управлението и политиката ни в бъдеще. Имаме и много трудности с родовете Мори и Уесуги. Какво ще стане, ако господарят ни е още невръстен? Делото на предишния наш повелител може да остане свършено наполовина и при това положение владенията на рода Ода дори може да се смалят. Не, изберем ли това, противниците ни и от четирите страни ще сметнат, че сгодното време е настъпило и ще ни нападнат. Страната отново ще потъне в безпорядък. Смятам предложението ви за опасно. А вие всички, какво мислите?
Обиколи с поглед насядалите в залата мъже, търсейки между тях подкрепа. Не само че от никъде не му дадоха ясен отговор, но и внезапно един чужд поглед се кръстоса с неговия.
— Кацуие.
Гласът го извика по име и сякаш проряза с нож страната му.
— Е, какво ще кажете, Нагахиде?
Отговорът на Кацуие беше изпълнен с неприязън, почти сякаш в опит да се защити.
— От известно време слушам предпазливите ви разсъждения, но не мога да не бъда убеден от доводите на Хидейоши. Напълно съм съгласен с неговите думи.
Нива беше сред по-старшите служители. Нарушавайки мълчанието, той съвсем явно наклони везните в полза на Хидейоши. Кацуие и останалите присъстващи мигновено се раздвижиха.
— И защо мислите така, Нива?
Нива познаваше Кацуие от години, значи — добре. Ето защо той отвърна с примирителен тон:
— Не се сърдете, Кацуие — погледна го с доброжелателно изражение и продължи: — Каквото и да се говори, не беше ли Хидейоши този, към когото нашият господар изпитваше най-добри чувства. Когато господарят Нобунага намери без време смъртта си, тъкмо Хидейоши се върна от запад, за да нападне безчестния Мицухиде.
По лицето на Кацуие се изписа срам и обида. Нямаше обаче да отстъпи лесно. Упоритостта личеше дори по стойката на тялото му.
Нива Нагахиде продължи:
— По онова време вие бяхте в поход на север. Дори предвожданите от вас отряди да не бяха готови, а само да бяхте пришпорили конете си към столицата веднага, след като сте научили за смъртта на господаря Нобунага, сигурно щяхте да сразите Акечи на място — та между служителите вие, в крайна сметка, стоите толкова по-високо от Хидейоши. Поради небрежност обаче просто закъсняхте и за това положително може да се съжалява.
Такива бяха мислите на всички събрани и Нива сега изразяваше техните общи чувства. Тази небрежност беше най-слабото място на Кацуие. Че не пристигна навреме, за да вземе участие в битката, с която отмъстиха за господаря си, не можеше по никакъв начин да му бъде простено. След като Нива каза това открито пред всички, той сега можеше без задръжки да даде своята подкрепа за предложението на Хидейоши, което му се струваше и справедливо, и достойно.
Щом свърши речта си, атмосферата в голямата зала се промени. Всички добиха мрачен и умислен вид.
Сякаш с цел да помогне на Кацуие в затрудненото положение, Такигава прошепна нещо на мъжа до себе си. Скоро цялото помещение се изпълни с шепот и приглушен говор.
Трудно щеше да е да се вземе решение. Това събрание можеше да стане повратна точка за рода Ода. На повърхността просто отделни гласове шумяха, но отвъд шума имаше друг повод за загриженост — изхода от противопоставянето между Кацуие и Хидейоши.