Отново го пратиха на Кацуие, по чието лице се изписа недоволство. За малко се замисли мълчаливо — тъкмо точката, на която се опираха надеждите му, още не бе засъхнала от мастилото, с което я задраска Хидейоши. Но той бе премахнал и мястото, според което на самия него се пада крепостта Сакамото и я беше заменил с областта Тамба.
При такава проява на скромност от своя страна Хидейоши явно очакваше и Кацуие да покаже същото. Голямата част от владенията на Акечи се падаше на Нобуо и Нобутака, а остатъкът бе разпределен между присъстващите в съответствие със заслугите им в сражението при Ямадзаки.
— Утре имаме още за вършене — заговори отново Кацуие. — Този съвет продължи дълго, горещо е и сигурен съм, всички сте уморени — аз също. Да се разотиваме ли, господа?
Така той отказа да даде незабавен отговор на новите предложения на Хидейоши. Никой не възрази против това. Следобедното слънце ярко светеше, а жегата ставаше все по-тежка. За първия ден съветът свърши.
На следващия Кацуие представи пред старшите служители едно ново решение. Предишната вечер бе събрал собствените си подчинени и заедно се бяха заели да обсъдят положението. Хидейоши обаче отхвърли и този опит за примирение.
И този ден точката, която определяше кой какъв дял ще получи, изправи двамата мъже един срещу друг. Противоборството им явно се изостряше. Общото настроение обаче изглежда беше в полза на Хидейоши. Колкото и да упорстваше Кацуие, в крайна сметка бяха приети условията на неговия неприятел.
На обяд обявиха почивка и в Часа на овена решенията бяха представени на военачалниците.
Разпределяха се иззетите владения на рода Акечи и личните земи на Нобунага.
Първи в списъка на наследниците на Ода беше господарят Нобуо, който получи цялата област Овари. След него идваше господарят Нобутака, комуто се падна Мино. Едното беше родното място на рода Ода, второто — новият дом на Нобунага.
Имаше обаче две поправки, които значително променяха първоначалното предложение — Икеда Шоню получаваше Осака, Амагасаки и Хього, които даваха приход от сто и двадесет хиляди крини ориз; на Нива Нагахиде пък се даваха Вакаса и два окръга от Оми. Хидейоши получаваше областта Тамба.
Единствената придобивка на Кацуие беше крепостта на самия Хидейоши — Нагахама. Точно това място пазеше пътя от родната област на Кацуие — Ечидзен — за Киото. Той настоятелно бе искал да получи областта и се надяваше на още три или четири окръга, но Хидейоши успя да го лиши от всичко останало. Единственото условие на Хидейоши беше Нагахама да бъде дадена на Кацутойо — приемният син на Кацуие.
Предишната вечер служителите на рода Шибата се събраха при Кацуие и настояха да се протестира против такава унизително малка част при подялбата. Те дори го подстрекаваха да отхвърли условията и да си тръгне, а и самият Кацуие първоначално възнамеряваше да направи точно това. Щом обаче застана лице в лице със събраните хора, той осъзна, че никой от тях няма да се съгласи да приеме нещо, което само той иска.
— Няма да е добре да преглъщам унижения, но не бива и да се показвам себичен. Мнозинството така или иначе ще одобри взетото решение, така че ако не се съглася с него, това може после да доведе до нещо по-лошо — заяви в крайна сметка той.
Вземайки предвид настроението на събраните, естествено не можеше да направи друго, освен да сдържи чувстват си.
„Само да мога да отнема Нагахама от Хидейоши“, мислеше си. В крайна сметка остана с надеждата да осъществи своето тайно намерение при някой друг случай, а междувременно прие условията такива, каквито са.
За разлика от това на Кацуие, отношението на Хидейоши изглеждаше съвсем безгрижно. От началото на похода в западните области чак до победата при Ямадзаки той заемаше водещо място и във военното, и в гражданското управление и всички естествено си мислеха, че ще очаква да се сдобие с повече от останалите. Въпреки тези очаквания обаче Хидейоши не получи друго освен областта Тамба, отказа се от собственото си владение Нагахама и предостави Сакамото — за която всички мислеха, че му се пада по право — на Нива.
А тъкмо Сакамото беше ключът към Киото. Дали нарочно отстъпи крепостта, за да увери останалите, че няма намерение да поема юздите на властта? Или пък просто смяташе, че такива дребни въпроси трябва да бъдат оставени на общо решение, тъй като така или иначе всеки ще получи полагащото му се? Никой все още не разбираше какви мисли крие Хидейоши в себе си.
Среднощно предупреждение
Накрая съветът постигна съгласие, че във владение на наследника на Нобунага, Самбоши, трябва да са триста хиляди крини ориз земя в Оми. Покровители на младия господар ще са Хасегава Тамба и Маеда Гени, на които обаче ще помага и Хидейоши. Адзучи стана жертва на пламъците и докато се построи нова крепост, седалище на Самбоши ще е Гифу.