Двамата чичовци на момчето, Нобуо и Нобутака, стават негови настойници. В допълнение към това стоеше въпросът за устройството на управлението. Кацуие, Хидейоши и Шоню трябва да пратят в Киото военачалници, които да представляват рода Ода.
Тези предложения бързо бяха приети. На последното заседание на съвета, пред един възпоменателен олтар за Нобунага, бяха подписани и гласно дадени клетви за вярност към новия господар.
Беше третият ден на седмия месец. На предишния ден трябваше да се устрои възпоменание за годишнината от смъртта на Нобунага. Ако съветът бе протекъл по-гладко, това можеше да стане и на самата дата, но заради Кацуие преговорите продължиха и през нощта и заупокойната служба бе отложена за следващия ден.
Пълководците избърсаха потта от телата си, преоблякоха се в жалейни дрехи и зачакаха да настъпи определеното време.
Около стрехите се носеше тежко бръмчене на комари, а в небето висеше изтъняла нова луна. Военачалниците тихо преминаха във второто вътрешно укрепление. По плъзгащите се врати на параклиса бяха изрисувани червени и бели лотосови цветове. Мъжете влизаха един по един и сядаха на пода.
Само Хидейоши не се появи. Всички напрегнаха невярващи погледи. Когато обаче се обърнаха към отдалечения олтар, между строгите вещи — урната, надгробната плочка, златния параван, цветята за мъртвия — видяха да седи Хидейоши, хванал с безстрастно изражение в скута си малкия Самбоши.
Всички до един се запитаха какво ли прави там. След това обаче се сетиха, че на съвета следобед мнозинството реши Хидейоши, редом с двамата настойници, да бъде признат за покровител на младия господар. Ето защо не можеха да го обвинят, че си присвоява мястото до олтара незаслужено.
И тъкмо понеже не успяваше да намери основание да упрекне Хидейоши, Кацуие изглеждаше извънредно недоволен.
— Моля ви, отидете при олтара както подобава — обърна се той малко грубо към Нобуо и Нобутака и сбърчи брадичка.
Гласът му бе тих, но кипеше от раздразнение.
— Простете, моля — каза Нобуо на Нобутака и стана пръв.
Сега бе ред на Нобутака да се покаже недоволен. Той изглежда сметна, че ако сега Нобуо заеме по-предното място пред събраните военачалници, това ще го постави в подчинено положение в бъдеще.
Нобуо се обърна с лице към погребалната плочка на баща си, притвори очи и събра ръце в молитва. Прекади пред олтара, помоли се още веднъж и после се отдръпна.
Като видя, че младежът се кани да се върне право на мястото си, Хидейоши прочисти веднъж гърлото си, сякаш за да привлече внимание върху седналото в скута му дете. Без да казва с думи: „Новият ви господар е тук!“, той накара Нобуо да погледне в посока към него.
Този изглеждаше направо стреснат от дадения му знак и бързо се обърна на колене към двамата пред олтара. По природа беше слабохарактерен и сега объркването му придаваше почти жалък вид.
Нобуо погледна към Самбоши и се поклони почтително. Беше дори прекалено любезен.
Не младият господар кимна в знак на одобрение, а Хидейоши. Самбоши бе разглезен и немирен, но сега, седнал в скута на възрастния човек, по някаква причина се държеше чинно, почти като кукла.
Щом се изправи, Нобутака по същия начин се помоли за душата на баща си. След като обаче бе видял какво се случи с Нобуо и очевидно не искаше да стане предмет на присмех за военачалниците, той с внимателни движения се поклони в посока към Самбоши. После се върна на мястото си.
Следващ по ред бе Шибата Кацуие. Щом коленичи с едрото си тяло пред олтара, който почти се скри от погледа, червените лотоси по паравана и трепкащата светлина на лампата оцветиха фигурата му сякаш с гневни припламвания. Може би разказваше на душата на Нобунага за станалото на съвета и го молеше да подкрепя новия им господар. След като прекади, Кацуие дълго време остана да се моли мълчаливо с набожно притиснати една о друга длани. След това отстъпи на около седем крачки и като се поизправи, се обърна към Самбоши.
Хидейоши сякаш кимна одобрително и на Кацуие. Този изкриви леко настрани своя къс, дебел врат и с резки движения се върна на място. Имаше вид, сякаш му се иска да плюе на пода.
Нива, Такигава, Шоню, Хачия, Хосокава, Гамо, Цуцуи и останалите военачалници също се поклониха пред Самбоши. После се пренесоха в залата за угощения, нарочно предназначена за подобни случаи и по покана на вдовицата на Нобутада седнаха на масата. Бяха сложени ястия за повече от четиридесет гости. Чашите тръгнаха от ръка на ръка, пламъците на лампите трепкаха от хладния нощен вятър. За първи път от два дни мъжете седнаха просто да поговорят приятелски и скоро всеки се почувства леко пиян.