— Това не е нещо, което ще успеете да припишете на пиянство. Слушайте. Преди съвсем малко време, когато в параклиса господарите Нобуо и Нобутака и всички останали военачалници дойдоха да отдадат уважение на душата на господаря Нобунага, вие не седнахте ли на почетното място с господаря Самбоши в скута и не ги ли накарахте всички да се поклонят все едно и на вас?
— Е, това ли беше? — отвърна засмян Хидейоши.
— За какво се смеете? Нещо смешно ли ви е, Хидейоши? Не се съмнявам, че хитро сте намислили да направите от господаря Самбоши украшение за собствената си нищожна личност, та да се порадвате на поклоните на рода Ода и неговите пълководци. Да, точно така. Ако аз бях там, с удоволствие щях с тези две ръце да ви откъсна главата. Господарят Кацуие и тези тук почитаеми господа са толкова великодушни, че направо ми се иска да…
В този миг Кацуие, седнал две места по-встрани от Хидейоши, пресуши чашата си и огледа останалите мъже.
— Генба, защо говориш така за чужд човек? Господарю Хидейоши, моят племенник не говори от злоба. Просто не му обръщайте внимание — завърши той и се усмихна.
Хидейоши не можеше нито да даде воля на гнева си, нито да се засмее. Беше поставен в такова положение, че едва съумя леко да се усмихне насила. Само външността успя да прикрие затруднението му.
— Не си разваляйте настроението заради това, господарю Кацуие. Всичко е наред — каза двусмислено той.
Явно се преструваше на пиян.
— Не се преструвай, Маймунке. Хей, Маймунке!
Тази вечер Генба дори надминаваше обичайната си дързост.
— Маймунка! — продължи той. — Казах го без да искам, но не е толкова лесно да смениш името, с което са те викали в продължение на двайсет години. Та тъкмо „Маймунка“ идва на ум, когато човек се сети за теб. Преди време той съвсем като маймунка тичаше из крепостта Кийосу да изпълнява заповедите на господаря. По онова време чичо ми понякога началствал нощната стража. Чувал съм, че една вечер, когато бил нещо отегчен, той поканил Маймунката и го почерпил със саке. След това, като си пийнал, си полегнал и помолил онзи да дойде да му поразтрие краката. Маймунката, разбира се, направил това с радост.
Приятното опиянение изведнъж напусна всички присъстващи. Лицата на гостите побледняха, устата пресъхнаха. Положението никак не беше просто. Съвсем възможно бе зад стените недалеч от залата за угощения, в сенките на дърветата и под подовете Шибата да са скрили мечове, копия и лъкове. Не се ли опитват те сега да предизвикат Хидейоши? Подозрението сякаш се понесе от вечерния повей, плъзна под мастилените сенки на лампите, които трепкаха по цялата зала и бързо обзе гостите. Беше средата на лятото, но по гърбовете на всеки от мъжете премина тръпка.
Хидейоши изчака Генба да свърши с говоренето и после гръмко се изсмя.
— Е, господин племеннико, чудя се от кого ли сте чули това. Та вие ми напомнихте за едно хубаво преживяване. Преди двадесет години тази стара маймунка се славеше като майстор на масажа и целият род Ода искаше аз да го разтривам. Краката на господаря Кацуие не бяха единствените. А когато после ми даваха за награда нещо сладко, как само ми се услаждаше то! Сега ми домъчнява, домъчнява ми за вкуса на тези сладкиши.
И Хидейоши отново се засмя.
— Чувате ли това, чичо? — попита високомерно Генба. — Дайте на Хидейоши нещо хубаво за ядене. Ако сега го помолите да ви разтрие краката, може пак да се съгласи да го направи.
— Не отивай прекалено далеч, Генба. Не чуваш ли, че господарят Хидейоши само се шегува.
— Няма нищо. Че аз дори и сега от време на време разтривам краката на един човек.
— И кой е това? — попита подигравателно Генба.
— Майка ми. Тази година тя навърши седемдесет и за мен е най-голямо удоволствие да й разтривам краката. Но напоследък, понеже съм от толкова дълго време на бойното поле, не съм го изпитвал въобще. Е, сега аз ще си тръгвам, а вие останалите стойте до когато пожелаете.
Хидейоши пръв стана от масата. Никой не се изправи да го спре, когато тръгна надолу по главния коридор. Напротив, останалите господари намериха за много разумно от негова страна това, че си тръгва. Всички с облекчение се отърсиха от тревожното усещане, което до преди малко ги тормозеше.
Двама оръженосци бързо излязоха от стаята до входа, където чакаха дотогава и последваха Хидейоши. През тези два дни те станаха свидетели на напрегнатото положение в крепостта, тъй че и двамата се успокоиха, когато видяха, че с господаря им всичко е наред. По начало Хидейоши не беше позволил в крепостта да влизат голям брой негови служители.
Вече бяха прекрачили прага и викаха прислугата и конете, когато зад гърба им един глас се обади: