— Да, това е доста плашещо.
— Всъщност, Гени държеше да дойде тук и да ви извести сам за чутото, но се побояхме да не забележат, че излиза от крепостта и затова вместо него идвам аз. Това, че тъкмо сега сте болен, трябва да е опит на небето да ви закриля. Навярно ще е добре повторно да обмислите дали да ходите на утрешното тържество.
— Чудя се как да постъпя.
— Надявам се да не отивате там. Не го правете в никакъв случай!
— Това е тържество по повод възкачването на новия ни господар и от всички се очаква да присъстват. Признателен съм ви за добрите намерения, Ваше Преподобие. Много ви благодаря.
Докато стъпките на игумена се отдалечаваха, зад мрежата Хидейоши сключи ръце в молитва.
Хидейоши винаги спеше много дълбоко. Да успяваш да заспиш всякога, когато пожелаеш, може да изглежда лесно, но всъщност е доста голямо постижение.
Тази тайнствена сила Хидейоши бе придобил като по просветление — необходимостта го бе накарала да намери начин да облекчи напрежението на бойното поле и да запази здравето си.
„Откъсни се от всичко“. За него тези прости думи бяха като залог на благополучието.
Такова откъсване навярно не изглежда особено впечатляващо като лично качество, но то бе в основата на умението му да заспива дори в най-напрегнати минути. Нетърпение, разочарование, съмнение или тревога — със затварянето на клепките всичко това мигновено изчезваше и умът му заприличваше в съня на девствено бял лист хартия. Събуждаше се също така бързо и веднага се разсънваше.
Беше така спокоен не само по време, когато жъне успехи в битките и замислите му се осъществяват. През годините бе допускал много грешки, но после никога не бе се самоукорявал за тях или за загубите си. Винаги си спомняше, че трябва да се откъсне от всичко това.
Постоянството, за което хората често говореха, съставено от решителност и настойчивост, съсредоточеност и усърдие, не беше присъщо само на Хидейоши, а по-скоро съставляваше естествена част от ежедневния живот. Ето защо за него беше много по-важно да се стреми към откъсване от грижите, отколкото да се потапя изцяло в тях. Така даваше на душата си възможност да си поема дъх. В крайна сметка животът и смъртта намираха за него отговор в тези думи: „Откъсни се от всичко“.
Легна си съвсем наскоро. Дали бе спал и час?
Хидейоши стана от постелята и слезе по стълбите до нужника. Веднага един човек от стражата коленичи на пода на терасата с хартиен фенер, за да му освети пътя. При излизането си завари друг, който му поднасяше малък съд с вода. Хидейоши се приближи и служителят изля водата върху ръцете му.
Докато ги бършеше, той спря поглед върху луната над стрехите, после се обърна към двамата оръженосци и попита:
— Тук ли е Гонбей?
Когато човекът, когото потърси, се появи, Хидейоши тръгна към стълбището за втория етаж и се обърна назад, за да погледне към служителя си.
— Идете в храма и кажете на хората, че потегляме. Разпределението на войниците и улиците, по които ще минат, записах снощи след като излязохме от крепостта и ги дадох на Асано Яхей. Идете да го събудите.
— Да, господарю.
— Почакайте. Забравих нещо. Кажете на Кумохачи да дойде при мен.
Стъпките на Гонбей се отдалечиха от дърветата зад къщата в посока към храма. Щом той си тръгна, Хидейоши бързо се облече в доспехи и излезе.
Жилището му се намираше близо до пресечката на пътищата за Исе и Мино. Заобиколи ъгъла на един от складовете и се отправи в посока към кръстопътя.
В същото време Кумохачи, току-що известен за повикването на Хидейоши, го настигна бежешком отзад.
— На вашите заповеди съм!
Мина отпред и коленичи пред Хидейоши.
Кумохачи беше стар седемдесет и пет годишен воин, но трудно го надвиваха дори и по-млади от него хора. Хидейоши забеляза, че той идва готов, с доспехите на гърба.
— Е, няма да имате нужда от доспехи. Ще ви помоля да направите нещо на сутринта. Искам да останете тук след нас.
— Сутринта ли? Имате предвид да отида в крепостта?
— Точно така. През всичките години на службата ви сте ме разбирали добре. Ще ви помоля да отнесете горе съобщение, че през нощта съм се разболял и внезапно се е наложило да се върна в Нагахама. Кажете също, че дълбоко съжалявам, дето не съм могъл да присъствам на тържеството, но се надявам, че всичко ще мине добре. Кацуие и Такигава, допускам, трудничко ще приемат това, така че останете при тях за малко и се преструвайте, че сте вече оглупял от годините и трудно чувате. Не отвръщайте на нищо, каквото и да ви кажат и после си тръгнете, все едно нищо не се е случило.