— Разбирам, господарю.
Старият воин се беше присвил в кръста като скарида, но продължаваше да държи копието в ръката си. Поклони се още веднъж, изправи се и приведен под тежестта на доспехите, тръгна назад.
Почти всички мъже от храма вече се бяха строили на пътя пред портата. Отрядите, всеки от които се отличаваше по знамето си, бяха на свой ред разделени на дружини. Началниците чакаха пред своите поделения, вече качени на седлата.
Не светеше нито една факла.
Луната в небето беше само тъничък полумесец. Седемстотинте мъже леко се полюляваха покрай редицата от дървета, като вълни в тъмното.
— Яхей! — извика Хидейоши, докато минаваше покрай строя.
В сянката на дърветата беше трудно да разпознаеш хората. Ето че се приближи някакъв нисък мъж, който тупаше по земята с бамбукова пръчка. Следваха го шест или седем други. Повечето войници изглежда си помислиха, че това е някой от обоза, но щом разбраха, че е Хидейоши, притихнаха дори още повече и дръпнаха поводите на конете си, за да ги отстранят от пътя.
— Тук съм! Ето насам!
Асано Яхей стоеше в основата на каменните стъпала и даваше указания на неколцина от мъжете. Щом чу гласа на Хидейоши, той бързо свърши с това и изтича при него.
— Готови ли сте? — запита нетърпеливо Хидейоши, без да му даде дори време да коленичи. — Ако всичко е прибрано, тръгвайте.
— Да, готови сме, господарю.
Яхей пое пълководческото знаме с трите кратунки, което стоеше подпряно на един от ъглите на портата, занесе го по средата на строя и бързо се качи на седлото. Хидейоши тръгна напред, придружаван от оръженосците си и от около тридесет конника. В такъв момент би трябвало да надуят раковината, но обстоятелствата не позволяваха употребата й сега. Хидейоши беше предоставил златното военачалническо ветрило на Яхей и сега той го развя последователно три пъти, за да даде вместо него знак на войниците. С това седемстотинте започнаха бавно да напредват по пътя.
Началото на колоната изведнъж смени посоката си и като зави, задмина Хидейоши. Начело на отрядите стояха изключително верни служители. Лица на стари и опитни бойци обаче почти не се виждаха — изглежда мнозинството от тях Хидейоши бе оставил в крепостите в Нагахама и Химеджи и в другите си владения.
В полунощ войниците му напуснаха Кийосу, като създадоха впечатлението, че ще придружават своя господар. Поеха по пътя за Мино и се отправиха към Нагахама.
Самият Хидейоши тръгна веднага след тях, с не повече от тридесет-четиридесет мъже. Той пое в съвсем различна посока и бързо препусна по задните пътища, където никой нямаше да успее да го забележи. Накрая пристигна на сутринта на следващия ден в Нагахама.
— Сбъркахме, Генба — отбеляза Кацуие.
— Не, в замисъла нямаше слабо място.
— Нима мислите, че има замисли без слаби места? Някъде не сме догледали и после ето защо рибата се изплъзна така лесно от мрежата.
— Не че смятам всичко за безупречно. Ако ще се удря, трябва да се удари! Да бяхме нападнали мястото, където беше отседнал този негодник, досега щяхме да се любуваме на главата му. Но вие само настоявахте всичко да се запази в тайна. Сега, понеже не поискахте да ме послушате, усилията ни направо пропаднаха.
— Е, още си млад. Ти искаше от мен да изпълня един неразумен план, когато моят собствен беше по-добър. Най-добрият начин беше да изчакаме Хидейоши да дойде в крепостта и тогава да го принудим сам да се изкорми. Нищо не би могло да е по-лесно от това. Според съобщенията от снощи обаче, той внезапно е напуснал града. Отначало съжалих за това, но после премислих нещата. Щом копелето си тръгва от Кийосу нощем, това е направо дар от небето — потегля, без да е предупредил никого, значи все едно се признава виновен за престъпленията, в които ще го обвиня. Наредих ти да устроиш засада и да го нападнеш по пътя на връщане, та така справедливостта да бъде възстановена.
— Та тъкмо това беше грешката ви от самото начало, чичо.
— Моята грешка ли? Че защо?
— Първо сбъркахте, като си помислихте, че Маймунката сам ще влезе в ръцете ни, като дойде на днешното празненство. После, макар и да ми наредихте да отида да го причакам с един отряд войници, вторият ви пропуск беше да не пратите хора да завардят и страничните пътища.
— Глупак! Дадох заповедите на тебе и накарах останалите военачалници да ти се подчиняват, единствено понеже имах вярата, че няма да пропуснеш проста подробност като тази. И сега имаш дързостта да ми казваш, че е моя вината, дето сме пратили войници само по главния път и сме оставили Хидейоши да се измъкне по страничните! Трябва малко да се позамислиш колко ти самият си неопитен!