— Не е за теб, а за Генба, Кацутойо — каза му Кацуие и отдръпна чашата.
Скоро стана известно, че това пренебрегване предизвикало недоволство у Кацутойо и явно новината бе стигнала и до хора от други области. Очевидно за това беше научил и Хидейоши.
Преди да предаде Нагахама на Кацутойо, Хидейоши трябваше да намери нов дом за собственото си семейство.
— Съвсем наскоро ще се местим в Химеджи — обяви той. — Там зимата е мека и от езерото докарват винаги прясна риба.
Така майката, съпругата и цялото домочадие на Хидейоши се пренесоха в неговата крепост в Харима. Самият той обаче не ги последва — нямаше време за губене. Нареди изцяло да подновят крепостта в Такарадера край Киото. По времето на битката при Ямадзаки тя принадлежеше на Мицухиде и Хидейоши имаше причини да не праща майка си и Нене да живеят там. През ден отиваше от Такарадера до столицата. Щом се върнеше, се заемаше да надзирава строежа; докато отсъстваше, се грижеше за управлението на страната.
Сега пое в свои ръце отговорността за охраната на Императорския дворец, за управлението на града и надзора над отделните области. Според първоначалното решение на съвета в Кийосу, цялата власт в Киото трябваше се поеме поравно от четирима регенти — Кацуие, Нива, Шоню и Хидейоши — и изобщо никой не бе смятал, че отговорността ще бъде изцяло само на последния. Кацуие обаче беше надалеч в Ечидзен, където провеждаше при Гифу и Исе някакви тайни военни учения заедно с Нобутака и други свои съюзници; Нива, макар и разположен наблизо в Сакамото, изглежда вече изцяло бе предоставил правомощията си на Хидейоши, а Шоню по твърде достоен начин заяви, че макар и да е получил права за това, отговорността да се занимава с управлението надвишава неговите способности и той не може да я поеме.
Тъкмо в тази област пък Хидейоши можеше най-добре да прояви дарбите си. Роден беше преди всичко да управлява. Самият той знаеше, че битките не са неговата стихия. Добре разбираше обаче, че ако човек преследва високи цели, но среща провали на бойното поле, управлението му надали ще бъде успешно. Ето защо залагаше всичко в битката и когато започнеше някой поход, се сражаваше до самия му край.
Като възнаграждение за неговите военни заслуги Императорският двор извести Хидейоши, че ще получи сана на Главнокомандващ Императорската стража. Отказа с възражението, че заслугите му далеч не оправдават такава висока чест, но от Двора продължиха да настояват и най-сетне той прие едно по-ниско звание.
Колко много са онези, които бързат да започнат с укорите при вида на някое добро дело в този свят! Колко много дребни души говорят против хората, които с открито сърце работят за страната си!
Винаги става така, а по време на големи промени напливът на злословието е особено силен.
— Хидейоши бързо извади наяве тщеславието си. Дори подчинените му вече сами се домогват до властта.
— Но те забравят за господаря Кацуие. Мислят си, че са единствените хора с власт в тази страна.
— При влиянието, което си печели напоследък, господарят Хидейоши изглежда ще става приемник на господаря Нобунага.
Упреците към него бяха наистина шумни. Както винаги в такива случаи обаче, самоличността на обвинителите беше неизменно скрита.
Независимо дали мълвата стигаше до неговите уши или не, Хидейоши оставаше безразличен към нея. Нямаше време да се занимава с това, какво говорят хората. Нобунага умря през шестия месец; през седмия се проведе съвета в Кийосу; в края на същия Хидейоши се оттегли от Нагахама и премести семейството си в Химеджи; през осмия започнаха строителните работи в крепостта Такарадера. Сега той продължаваше да снове между Киото и Ямадзаки. В Киото сутрин поднасяше почитанията си на Императора в двореца му, следобед правеше оглед на града, вечер се заемаше с правителствени въпроси, пращаше отговори на различни писма и приемаше посетители, към полунощ преглеждаше писмата от отдалечените области, призори вземаше решения по прошенията на своите подчинени. Всеки ден, докато още преглъщаше храната от последното ядене, вече пришпорваше коня си нанякъде.
Често не трябваше да отиде само на едно място — чакаха го за посещение в дома на някой придворен благородник, за среща или за преглед на нещо — и напоследък често се отправяше към северната част на Киото. Това бе мястото, където разпореди да се започне един огромен строителен план. В двора на светилището Дайтоку щеше да бъде издигнат нов храм — Сокенин.
— Трябва да бъде завършен до седмия ден на десетия месец. До осмия ден да сте разчистили мястото на строежа, а на деветия всичко да е готово за богослужение. Не оставяйте нищо за десетия ден.