— Кажи на Годзаемон и Гохей веднага да дойдат стаята ми.
И двамата мъже бяха важни служители на рода Шибата и Кацуие много разчиташе на тях.
— Пратихте ли известие на Маеда Инучийо? — попита той Годзаемон.
— Да, господарю. Пратеникът тръгна преди малко. Да не би да сте искали да прибавите нещо към писмото, господарю?
Кацуие мълчешком кимна; изглеждаше потънал в мисли. Предишната вечер едно събрание на целия род обсъди важен въпрос — Хидейоши. Решението им беше да не бездействат. Имаха на разположение цялата зима, за да изпълнят замисъла си — Такигава Кадзумасу трябваше привлече Исе; Нобутака — да убеди Гамо Уджисато да се присъедини към тях и да помоли Нива Нагахиде за помощта му; самият Кацуие щеше да пише на Токугава Иеясу, за да проучи неговите намерения; при стария заговорник — шогуна — вече бе пратен вестоносец. Най-сетне, всички се надяваха, че когато дойде времето, Мори ще нападнат Хидейоши в гръб.
Планът беше такъв, но отношението на Иеясу към него оставаше напълно неясно. Макар да беше лесно да бъде изкушен Йошиаки, от друга страна надеждата да убедят Мори да се присъединят към тях изглеждаше малка. В допълнение към това, Гамо Уджисато, човека, когото трябваше да привлече Нобутака, вече бе на страната на Хидейоши, докато Нива благоразумно запазваше междинно положение, заявявайки, че не би могъл да вземе страната на който и да било от служителите на своя предишен господар и ще защитава единствено неговия законен наследник — господаря Самбоши.
В същото това време Хидейоши устройваше в Киото величествената заупокойна служба за Нобунага, която привлече вниманието на цялата страна. Нарастващата слава на съперника му караше Кацуие да се замисля какво трябва да направи. Планините на Ечидзен противопоставяха на неговите замисли снега си. Готвеше голям поход, но не можеше да придвижи войска, за да излезе с нея на бойното поле.
През време на съвещанието пристигна писмо от Кадзумасу, който съветваше Кацуие, че най-добре би било да се изчака до пролетта и тогава с един удар да изпълнят плана си. Дотогава, настояваше той, господарят трябва да се помири с Хидейоши. Кацуие обмисли съвета му и реши, че така ще бъде наистина най-правилно.
— Ако има още нещо, което да бихте искали да кажете на господаря Инучийо, ще пратя нов вестоносец — повтори Годзаемон, като забеляза притесненото изражение по лицето на своя господар.
Кацуие довери на двамата мъже колебанията си.
— На съвета се съгласих да пратя заедно с Инучийо двама доверени служители, които да ме помирят с Хидейоши, но сега вече не съм сигурен.
— Какво искате да кажете с това, господарю? — попита Гохей.
— Не съм сигурен в Инучийо.
— В способностите му да води преговори ли се съмнявате?
— Добре знам, че е способен. Но още докато Хидейоши беше пехотинец, те бяха близки приятели.
— Не смятам, че има за какво да се тревожите.
— Не смятате, така ли?
— Ни най-малко — заяви Годзаемон. — И областта на Инучийо в Ното, и тази на сина му във Фучу са заобиколени от ваши владения и от крепости на ваши служители. Той не само е откъснат от Хидейоши, но и в случай, че пожелае все пак да се присъедини към него, ще трябва да остави съпругата и децата си като заложници.
Гохей беше на същото мнение.
— Помежду вас двамата никога не е имало несъгласие, господарю. Господарят Инучийо вярно ви служи през време на целия северен поход. Преди много години, докато беше млад самурай в Кийосу, той се ползваше със славата на вироглавец. Сега обаче се е променил, името му се свързва с честност и безкористност и хората са готови на драго сърце да му окажат доверие. Аз не се тревожа заради него и дори се питам, дали той не е всъщност най-подходящият, когото можем да пратим.
Кацуие започна да вярва, че двамата му служители са прави. Сега можеше вече да се засмее, уверен, че подозренията му са се оказали неоправдани. Ако обаче по някакъв начин замисълът се провали, това можеше да го съсипе. Освен това се безпокоеше, че неговата войска не може да се помръдне, преди да е дошла пролетта. Откъснатостта на Нобутака в Гифу и на Такигава в Исе го тревожеше дори още повече. Ето защо пратеничеството сега щеше да е решаващо за успеха на целия план.
Няколко дни по-късно Инучийо се появи в Китаношо. Тази година навършваше четиридесет и четири — с една по-малко от Хидейоши. Премеждията на бойното поле го бяха калили и дори след загубата на едното си око той изглеждаше сдържан и достолепен.
Топлият прием на Кацуие предизвика у него усмивка с прекомерната си сърдечност. Господарката Оичи също присъстваше, за да го посрещне с „добре дошъл“, но Инучийо любезно се обърна към нея: