— Трябва да ви е неприятно да стоите в тази студена стая с неколцина грубовати самураи, господарке.
Приканена по този начин да се оттегли, Оичи се отправи към покоите си. Кацуие взе това за благопристойност, но Инучийо всъщност искаше да изрази своите добри чувства към жената, у която намираше нещо от Нобунага, нейния мъртъв брат.
— Добре оправдавате името си. Чувал съм, че много ви бивало в това — каза Кацуие.
— За пиенето на саке ли говорите?
— На много саке.
Инучийо се засмя сърдечно и единственото му око проблесна под светлината на свещите. Той все още беше хубавият мъж, когото Хидейоши познаваше от младини.
— Хидейоши никога не е издържал на пиене — продължи Кацуие.
— Истина е. Лицето му веднага почервенява.
— Спомням си обаче, че докато бяхте млади, вие двамата прекарвахте цели нощи заедно в пиене.
— Да, щом става дума за гуляи, тази Маймунка никога не се уморяваше от тях. Биваше си го за такива работи. Винаги, когато препиех, аз самият просто лягах където ми падне и заспивах на място.
— Навярно още сте близки приятели двамата.
— Всъщност не. Никой не заслужава по-малко доверие от човека, с когото някога сте пили заедно.
— Така ли?
— Вие, господарю Кацуие, със сигурност трябва да си спомняте, как в онези дни ядяхме, пиехме и пеехме до зори. Приятелите се прегръщаха и си доверяваха неща, за които не биха проговорили дори пред своите родни братя. В такива минути си мислиш, че този човек ти е най-добрият другар за цял живот, но по-късно и двамата опознавате света по-добре, сдобивате се с господар, със съпруга и деца… Когато си спомниш за годините, прекарани заедно във военна служба, разбираш, че нещата доста са се променили. Погледът върху света, очите, с които гледаш околните — пораснал си. Нито ти, нито приятелят ти сте вече същите. Истинските, най-безкористни и верни приятели са онези, които намираме по време на изпитание.
— Е, тогава съм бил останал с погрешно впечатление.
— Какво имате предвид, господарю?
— Мислех, че двамата с Хидейоши сте по-дълбоко свързани и се канех да ви помоля да ми направите услуга.
— Ако се каните да се сражавате с Хидейоши — заяви направо Инучийо, — то аз няма да вдигна оръжие срещу него, но ако ще водите преговори за мир, бих искал да поема посредничеството на първо място върху себе си. Или става дума за нещо друго?
Инучийо попадна право в целта. Без да говори повече, той се усмихна и вдигна чашата си.
Как ли е узнал за замислите им? В погледа на Кацуие се четеше объркване. След като обмисли за миг нещата, той съобрази, че всъщност сам още от началото бе започнал да разпитва Инучийо за отношението му към Хидейоши.
Макар да живееше далеч от столицата, Инучийо съвсем не оставаше неосведомен за това какво става в страната. Със сигурност е чул какво се случва в Киото и явно е наясно за неразбирателствата между Кацуие и Хидейоши. При това, въпреки снега, Инучийо дойде веднага, след като получи спешното повикване на Кацуие.
При това положение Кацуие трябваше да премисли своето отношение към този човек, за да може да намери начин да го направлява за в бъдеще. Инучийо бе от тези, чието влияние с годините щеше да нараства. Също като Саса Наримаса, той бе поставен под началството на Кацуие по нареждане на Нобунага. През петте години на северния поход Кацуие се бе отнасял към него като към собствен служител, а Инучийо на свой ред му се подчиняваше. Сега обаче, след смъртта на Нобунага, господарят се питаше дали отношенията им ще останат непроменени. Всичко се свеждаше до това, че властта на Кацуие по онова време се опираше на тази на Нобунага. След гибелта на последния той оставаше просто един от многобройните военачалници.
— Нямам желание да се бия с Хидейоши, но боя се, че слуховете може да говорят противното — каза Кацуие и се засмя.
Със съзряването си мъжът овладява един особен начин да се смее, който като було прикрива неговите истински чувства.
— Изглежда ми странно — продължи Кацуие, — да пращам при Хидейоши човек за преговори, при условие, че ние не воюваме помежду си. Въпреки това и господарят Нобутака, и Такигава ми пратиха няколко на брой писма, в които ме съветват да постъпя тъкмо по този начин. Минаха по-малко от шест месеца от смъртта на господаря Нобунага, а вече плъзват слухове, че неговите по-раншни служители се карат помежду си. Такова положение е направо срамно. Освен другото не смятам, че трябва сега да даваме на Уесуги, Ходжо и Мори сгодния случай, който отдавна чакат.
— Разбирам, господарю — отвърна Инучийо.