Кацуие никога не бе успявал да обяснява достатъчно добре какво мисли, но и Инучийо прие задачата си така, сякаш няма нужда да слуша всички подробности по нея. Тръгна от Китаношо на следващия ден. Придружаваха го двама мъже — Фува Хикодзо и Канамори Горохачи. И двамата бяха доверени служители на рода Шибата и макар да заминаваха също като пратеници, задачата им бе главно да държат Инучийо под око.
На двадесет и седмо число от десетия месец тримата пристигнаха в Нагахама, за да вземат със себе си Кацутойо. За нещастие младежът бе болен. Пратениците го посъветваха да не идва с тях, но той настоя и групата тръгна с лодка от Нагахама за Оцу. Пренощуваха в столицата и на следващия ден пристигнаха в крепостта Такарадера.
Тук миналото лято бе разбит Мицухиде. На мястото на предишното бедно село с нищожен военен пост край него сега се строеше процъфтяващ град с крепост. След като пратениците прекосиха река Йодо, те забелязаха, че крепостта е обгърната със скеле. Пътят бе целият набразден от коловозите на волски и конски каруци. Всичко, което виждаха, говореше за широки замисли от страна на Хидейоши.
Дори Инучийо започваше сега да се съмнява в намеренията на някогашния си приятел. Кацуие, Такигава и Нобутака обвиняваха Хидейоши, че пренебрегва господаря Самбоши и че работи само в своя полза. В Киото той търсеше опора на властта си, докато извън столицата хвърляше големи суми за постройка на крепости. Тези строежи нямаха нищо общо с някакви вражески заплахи от запад или север — срещу кого подготвяше Хидейоши войската си в самото сърце на страната?
А какво казваше той за свое оправдание? Имаше няколко неща, от които да се оплаче — направеното на съвета Кийосу обещание Самбоши да бъде преместен в Адзучи още не беше изпълнено, а Нобутака и Кацуие така и не дойдоха на възпоменателната служба за Нобунага.
Срещата между Хидейоши и пратениците се състоя в частично подновеното главно укрепление. Преди началото на преговорите бяха поднесени храна и чай. Това беше първият път, когато Хидейоши и Инучийо се срещаха от смъртта на Нобунага насам.
— На колко години сте сега, Инучийо? — попита Хидейоши.
— Скоро ще навърша четирийсет и пет.
— И двамата вече остаряваме.
— Какво ще рече това? Та аз още съм с една година по-млад от вас, нали тъй?
— А, прав сте. Също като по-малък брат — с една година по-млад. Сега обаче, ако човек погледне двама ни, вие изглеждате по-зрял.
— Вие сте този, който изглежда стар за годините си.
Хидейоши сви рамене.
— Та аз изглеждам стар още от младини. Но казан честно, колкото и да остарявам, все не се чувствам като възрастен човек и това ме тревожи.
— Някои казват, че след четирийсетгодишна възраст човек не бива да се колебае за нищо.
— Това не е истина.
— Така ли мислите?
— Благородникът не се колебае за нищо — така казват. В нашия случай по-вярно ще е, че четиридесет години са възрастта на първото ни колебание. Това не важи ли и за вас, Инучийо?
— Още се правите на смешник, господарю Маймунка. Не сте ли съгласни, господа?
И Инучийо се усмихна на придружителите си, които не пропуснаха да отбележат, че той е все още достатъчно близък с Хидейоши, за да го нарича в лицето „Маймунка“.
— Не бих могъл да се съглася нито с мнението на господаря Инучийо, нито пък с вашето, господарю — обади се Канамори, който бе най-стар от събралите си.
— И защо? — полюбопитства Хидейоши, комуто разговорът явно се струваше интересен.
— Що се отнася до мен самия, аз бих казал, че един мъж е непоколебим още от петнадесетгодишна възраст.
— Та не е ли това малко рано?
— Е, погледнете вашите собствени хора по време на техния първи поход.
— Имате известно право. На петнайсет си непоколебим, на деветнайсет или двайсет — още повече, но на четирийсет вече започваш да се поотпускаш. Е, какво тогава се случва, когато навлезеш в почетната възраст?
— На петдесет или шейсет си наистина объркан.
— А на седемдесет-осемдесет?
— Почваш да забравяш, че си объркан.
Всички се засмяха.
Изглеждаше, че угощението ще продължи до вечерта, но състоянието на Кацутойо се влошаваше. Разговорът се прекъсна и Хидейоши предложи да сменят стаята. Повикаха лекар. Той веднага даде на младежа някакво лекарство; направиха и всичко възможно да затоплят помещението, в което щяха да се водят преговорите.
След като четиримата седнаха по местата си, Инучийо откри разговора с думите:
— Вярвам, че сте получили от господаря Нобутака писмо, в което ви съветва да се помирите с господаря Кацуие.
Хидейоши кимна — очевидно слушаше внимателно. Инучийо му напомни за общия им дълг като служители на Нобунага и след това открито призна, че тъкмо Хидейоши изпълни този свой дълг в най-голяма степен от всички. После обаче се стигнало дотам, хората да сметнат, че той има разногласия с останалите старши служители, че пренебрегва господаря Самбоши и работи само за своя собствена изгода. Дори и това да не е истина, Инучийо смята, че е жалко, дето действията на Хидейоши дават повод за такива мнения.