— Радвам се, че дойдохте — започна Хидейоши. — Е, нека влезем.
И като се обърна, поведе гостите си към една стая.
— Добре се посмяхме снощи. Благодарение на вас тази сутрин спах до късно.
И наистина Хидейоши изглеждаше така, сякаш току-що е станал от леглото и си е измил лицето. Тази сутрин обаче всеки от пратениците беше по свой начин променен — сякаш се е събудил вече не същия човек.
— Бяхте дори прекомерно гостоприемен при толкова много задължения, които имате. Днес се връщаме у дома — каза Канамори.
Хидейоши кимна.
— Така ли? Е, моля ви, щом се върнете, предайте поздравите ми на господаря Кацуие.
— Сигурен съм, че той ще бъде много доволен от изхода на нашия разговор.
— За мен бе радостно дори само това, че вие дойдохте тук като пратеници. Сега всички онези, които биха искали да ни скарат, ще бъдат разочаровани.
— Но не бихте ли могли, моля, да вземете четката си и да подпишете една тържествена клетва — просто за да спрете приказките на хора като тези? — вметна Канамори.
Значи това било. Ето какво се бе оказало толкова важно за пратениците тази сутрин. Разговорът беше преминал твърде гладко и те бяха започнали да се съмняват в силата на изречените думи. Дори и да съобщят на Кацуие за всичко казано, без някакъв вид писмено обещание това щяха да са само едни празни приказки.
— Добре.
По лицето на Хидейоши се четеше пълно съгласие.
— Ще ви дам такова обещание и ще очаквам същото от господаря Кацуие. Това обаче няма да засяга само господаря Кацуие и мене. Ако не бъдат прибавени имената и на останалите стари военачалници, документът ще бъде безполезен. Веднага ще говоря с Нива и Икеда. Това е напълно приемливо, нали?
Погледът на Хидейоши срещна този на Инучийо.
— Разбира се, говорете с тях — отвърна с ясен глас човекът насреща.
Очите му прочетоха всичко, което беше в сърцето на Хидейоши; преди дори да тръгне от Китаношо, той вече бе прозрял бъдещето. Даже и да можеше да бъде наречен хитрец, Инучийо не беше с лоши намерения.
Хидейоши се изправи.
— Аз самият тъкмо се канех да тръгвам. Ще ви изпратя до града долу.
Излязоха заедно от укреплението.
— Днес не съм виждал господаря Кацутойо. Той тръгна ли си вече? — попита Хидейоши.
— Още не се чувства добре — отвърна Фува. — Оставихме го там, където бяхме отседнали.
Яхнаха конете си и яздиха до кръстопътя в града под крепостта.
— Накъде тръгвате днес, Хидейоши? — попита Инучийо.
— Както обикновено, отивам в Киото.
— Е, тогава ще се разделим тук. Тепърва трябва да се върнем в жилищата си и да се приготвим за пътуването.
— Бих искал да намина при господаря Кацутойо — каза Хидейоши, — за да видя дали се е пооправил.
Инучийо, Канамори и Фува се върнаха в Китаношо на десети същия месец и веднага се явиха пред Кацуие. Господарят остана предоволен, че замисълът му за установяване на мним мир се е осъществил дори по-успешно, отколкото очакваше.
Скоро след това той тайно събра своите най-доверени служители и им каза:
— До края на зимата ще пазим мира. Веднага щом снегът се разтопи, с един удар ще пометем нашия стар враг.
Направил първата стъпка към осъществяване на плана си — сключването на мир с Хидейоши, Кацуие изпроводи нов пратеник — този път при Токугава Иеясу. Това стана в края на единадесетия месец.
През последната половин година — значи от шестия месец насам — Иеясу отсъстваше от сцената на политиката. След станалото в храма Хоно вниманието на цялата страна се оказа заето с въпроса за запълването на празнината, зейнала след така внезапното рухване на главната опора на властта. През това време, докато никой нямаше възможност да отклони вниманието си встрани, Иеясу пое по свои отделен път.
По време на убийството на Нобунага той се намираше на излет в Сакай и едва успя да се върне жив в родната област. Веднага даде заповед за военни приготовления и навлезе с войската си чак до Наруми. Подбудата на действията му обаче бе доста по-различна от тази, която накара Кацуие да прекоси от Ечидзен Янагасе.
Щом чу, че Хидейоши е стигнал до Ямадзаки, Иеясу заяви:
— Нашата област е в пълна безопасност.
След това се върна с войниците си в Хамамацу.
Иеясу никога не се беше смятал за човек от същата важност като висшите служители на Нобунага. Бе просто съюзник на рода Ода, докато Хидейоши и Кацуие бяха военачалници на Нобунага. Питаше се защо трябва да взима участие в борбата между служителите и защо да се сражава, за да вади някой с неговите ръце кестените си от огъня. Сега за него съществуваше нещо много по-важно. От известно време нетърпеливо дебнеше подходящ случай за разширяване на земите си в Кай и Шинаро — двете области, с които неговата граничеше. Докато Нобунага беше жив, не можеше свободно да осъществи желанията си и сега изглежда се откриваше възможност, по-добра от която надали можеше да се очаква.