Човекът, който неблагоразумно отвори на Иеясу път към тази цел и който му даде чудесна възможност да я постигне, бе Ходжо Уджинао, господарят на Сагами — друг един от хората, които се възползваха от станалото в храма Хоно. Щом се реши, че времето е назряло, една голяма петдесетхилядна войска на Ходжо навлезе в предишните владения на рода Такеда в Кай. Нашествието беше с такива размери, сякаш Уджинао просто е взел в ръката си четка и е драснал с нея върху картата, за да завладее после всичко, което е покрил с един замах на ръката.
Станалото даде на Иеясу отличен повод да прати войски. Отрядът, който отиде на бойното поле обаче, наброяваше само осем хиляди души. Преди още да е изчакала главните сили, около трихилядната челна дружина на Иеясу успя да спре едно поделение на Ходжо от около десет хиляди души. Войната продължи повече от десет дни. Накрая войската на Ходжо не можеше да предприеме друго освен опит за последен отпор или — както се надяваше Иеясу и както в крайна сметка се случи — да моли за мир.
„Йошу се дава на Ходжо, а двете области Кай и Шинано се присъждат на рода Токугава.“
Такова бе постигнатото споразумение и то точно отговаряше на намеренията на Иеясу.
Пратениците на Шибата Кацуие пристигнаха на единадесетия ден от дванадесетия месец. Конете и пътните им дрехи бяха покрити със снега на северната област. Първо ги поканиха да си починат в стаите за гости в Кофу. Групата беше голяма и се водеше от двама старши служители на рода Шибата — Шукуя Шичидзаемон и Асами Досей.
Два дни се стараеха да запълват времето им. С други думи, изглеждаше, че ще откажат да ги приемат.
Ишикава Кадзумаса ги засипваше с извинения и обясняваше, че Иеясу още бил зает с военни дела.
Пратениците недоволстваха от хладината, с която ги приемат. В отговор на множеството подаръци от името на рода Шибата служителите на Токугава просто приеха списък на вещите и въобще не отвориха повече дума за тях. На третия ден Иеясу се съгласи да се срещне с тях.
Беше тъкмо посред една особено сурова зима. При все това Иеясу седеше в голяма стая, в която нямаше и помен от огнище или друго отопление. Не приличаше на човек, който от младини е бил изложен на несгоди и превратности. Бузите му бяха добре закръглени. Големите уши придаваха някаква тежест на цялата му осанка, също като кръглите дръжки на железен чайник. Посетителите се запитаха може ли този човек, все още само на четиридесет, да бъде наистина голям военачалник.
Ако като пратеник бе дошъл Канамори, той бързо щеше да отбележи, че изразът „на четиридесет — непоколебим“ напълно приляга на мъжа пред него.
— Благодаря ви, че идвате чак дотук с толкова много приятелски дарове. В добро здраве ли е господарят Кацуие?
Говореше с изключително достойнство и гласът му, макар и тих, веднага вдъхваше уважение. Служителите му се бяха втренчили в двамата пратеници, които се почувстваха като представители на подчинен род, донесли годишния данък. Да предадат посланието на своя господар сега щеше да е направо унизително. Нямаха обаче избор.
— Господарят Кацуие ви поздравява за завоюването на областите Кай и Шинано. В знак на добри чувства той ви праща тези подаръци.
— Нима господарят Кацуие ви е пратил тук с поздравления, след като толкова дълго не бяхме поддържали връзка? Бога ми, това е извънредно учтиво.
И така, пратениците потеглиха обратно за дома с наистина лош привкус в устата след всичко станало. Иеясу така и не им предаде нищо, което да кажат на Кацуие. Трудно щеше да им е да съобщят на своя господар, че повелителят на Мино не е казал и една добра дума за него, какво остава за хладното отношение към тях самите.
Особено унизително бе, че Иеясу не даде никакъв отговор на топлото писмо, което Кацуие му бе пратил. Накратко, пътуването им не само завърши с пълен провал, но и излезе тъй, че Кацуие се унизи пред Иеясу много повече, отколкото би било необходимо за постигане на целите му.
Двамата пратеници обсъждаха станалото не без известна тревога. Естествено, на първо място в мрачните им мисли стоеше Хидейоши, но и старите противници Уесуги не оставаха много по-назад. Към тези опасности се прибавяше и заплахата от неразбирателства между родовете Шибата и Токугава… Можеха само да се молят това да не се случва.
Бързината на промените обаче винаги изпреварва плахите очаквания на хора като тези. Горе-долу по времето, когато двамата се върнаха в Китаношо, дадените миналия месец обещания бяха нарушени и малко преди края на годината Хидейоши тръгна в настъпление към северна Оми. В същото това време Иеясу по неизвестни причини се оттегли в Хамамацу.