Минали бяха около десет дни, откакто Инучийо се върна в Китаношо. Доведеният син на Кацуие, Кацутойо, принуден досега поради болест да остане в крепостта Такарадера, най-сетне се възстанови и отиде да се сбогува със своя домакин.
— Никога няма да забравя добрината ви — каза той на Хидейоши.
Последният изпрати Кацутойо чак до Киото и се погрижи да му осигури най-удобното възможно пътуване до крепостта Нагахама.
Кацутойо се нареждаше между най-високопоставени хора в рода Шибата, но Кацуие го отбягваше, а останали в рода не го обичаха много. Любезното отношение на Хидейоши накара младежа да промени мнението си за врага на своя втори баща.
През почти половината месец, откакто бе изпратил последователно Инучийо и Кацутойо, Хидейоши не се занимаваше нито със строеж на крепости, нито със събитията в Киото. Вниманието му по-скоро беше насочено в някаква неизвестна нова посока.
В началото на дванадесетия месец Хикоемон, пратен преди това в Кийосу, се върна при господаря си. С това завърши спокойния период на почивка, в който Хидейоши навлезе след съвета в Кийосу. Сега пуловете върху дъската за го на държавната политика отново се раздвижваха.
Хикоемон бе отишъл в Кийосу, за да убеди Нобуо, че тайните кроежи на неговия брат Нобутака стават все по-заплашителни и че напоследък Кацуие съвсем явно се готви за война. В нарушение на подписания след съвета в Кийосу договор Нобутака не е преместил господаря Самбоши в Адзучи, а го държи затворен в своята собствена крепост в Гифу. За законния наследник на властта в рода Ода това е равнозначно на заложничество.
Хидейоши продължаваше посланието си с обяснения, че за да се приключи с всичко това, ще е необходимо да бъде нанесен удар на Кацуие — водача на заговора и причината за размирицата — по времето, докато Шибата не могат да се придвижват заради снега.
Нобуо от самото начало беше пристрастен и очевидно бе, че не харесва Кацуие. Той със сигурност не вярваше, че за в бъдеще ще може да се опира на Хидейоши, но този все пак бе много по-добър избор от повелителя на Шибата. Нямаше значи причина да откаже на предложението на Хидейоши.
— Господарят Нобуо се показа твърде благоразположен — съобщи Хикоемон. — Каза, че ако вие, господарю, лично вземете участие в похода срещу Гифу, той самият също ще се присъедини към вас. Не просто даде отговор на нашето послание, а изглеждаше, че направо ни насърчава.
— Въодушевен ли беше? Наистина, почти си го представям.
Хидейоши се замисли над тъжната развръзка, която навярно предстоеше. Ето благородната издънка на прославен род, но и човек, чийто нрав ще направи спасяването му трудно един ден.
Въпреки всичко станалото сега бе добре за него. Преди смъртта на Нобунага Хидейоши никога не би бил сред тези, които ще извадят наяве собствените си стремежи или големи замисли, но след нея — и особено подир битката при Ямадзаки — той осъзна действителната възможност да стане владетел на страната. Вече не криеше нито самоувереността, нито гордостта си.
Имаше и друга една осезаема промяна. Човек, който иска да стане върховен управител в държавата, бива обикновено обвиняван, че желаел да разшири собствената си власт. Напоследък обаче хората започваха да мислят за Хидейоши като за естествения приемник на Нобунага.
Съвсем внезапно пред главната порта на храма Сококу се събра сякаш малка армия. Войници пристигаха от запад, север и юг, за да застанат под знамето със златното листо. Накрая в центъра на Киото се строи значителна сила.
Бе седмият ден на дванадесетия месец. Утринното слънце светеше над главите на войниците, вятърът бе сух и бръснещ.
Хората нямаха представа какво ще стане. Голямата погребална служба през десетия месец бе проведена с великолепие и тържественост. Гражданите лесно се объркваха от привидното. Израженията по лицата им сочеха, че са се заблуждавали с мисълта, че засега няма да има нова война.
— Господарят Хидейоши лично язди в най-първата редица. Тук са отрядите на Цуцуи и войската на господаря Нива.
Гласовете покрай пътя обаче недоумяваха накъде ли тръгва този поход. Криволичещата редица от доспехи и шлемове бързо мина през Кеаге и се събра с частите, които чакаха при Ябасе. Бойните кораби, които прекарваха войниците, зацепиха в дълъг ред вълните пред себе си, а войската, поела по сухо, се разположи за три нощи на стан в Адзучи и на десети се появи в крепостта Саваяма.